Денят влачеше уморено дългите си крака, отправил се към тъмното на гората. Беше от онези лета, които дори планината не може да укроти. Надеждата за хлад идваше с нощта, спускаща се по голия склон, с разхвърляни изсъхнали храсти. Очаквана почивка в края на деня, щурчетата се подготвяха за своето изпълнение под звездите, а чухълчето припяваше един и същи рефрен по-вяло от обикновено. Подръпвах късите ръкави на тънката блузка, но не можех да се предпазя от студа, който пощипваше голите ми колене и се криеше някъде в тъмнината на улицата. Вървях спокойно надолу между дървените плетове, отделящи дворовете, познавах всеки объл камък, постлал пътя ми към старата къща, където ме очакваше вкусна вечеря и топлата прегръдка на баба ми. Най-напред ще измия деня от ръцете и лицето си и ще се отпусна в големия стар стол, докато вечерям сред познатите звуци. Дори в късните часове на деня баба ми не спираше да шета, подрънкваше със съдовете, отваряше и затваряше дървените шкафове и после прибираше ключовете в дълбокия джоб на домашната си дреха. Отвън листата на старата круша си разказваха случки, а някъде в тъмното кучетата на съседите се надговаряха, успокоени след горещия ден. Аромат на домашно масло и топъл хляб изпълваше стаята. Обичах ястията на моята баба с вкус на гора, на дом и безгрижие. Ръката ми се отпускаше, а клепачите ми се задържаха все по-дълго затворени, докато не усетих силната прегръдка на дядо, който внимателно ме настани в голямото легло с красиви резбовани рози. Протегнах ръце, за да го прегърна, и усетих брадясалата му буза до лицето си, обгърнах врата му с малките си ръчички и по тялото ми се разля приятна топлина. В моменти като този се усещах различно. Като малка частичка от нещо голямо, от един свят, в който съм обичана и обгрижвана, свят, в който съм искана и защитена. Обградена от хора, които обичах... С времето тези спомени стават все по-силни, дори докато пиша, помирисвам аромата на брадата на моя дядо, аромат на борови връхчета и на лято. Усещам прегръдката му, силна и топла. Протягам ръце, за да ги обвия около врата му, но него го няма, няма го отдавна, но пък това, което е останало в съзнанието ми, винаги щe го държи близо до мен, ще ме връща в онова лято с онези усещания.
