Отворих вратата, напипах ключа на лампата, светлината ме накара да примигна няколко пъти, докато свикна. Хубаво е да си у дома, спокойно, уютно, защитено място, където сваляш умората, маските, защитните шлемове и розовите очила и оставаш сам със себе си. Не бях сама. Имаше нещо, което беше изпълнило цялото пространство, усетих го още като влязох. Усетих студената и силна прегръдка, която ме обгърна, хладното докосване, нещо натрапчиво ме чакаше зад вратата. Мислех си, че съм го забравила, отдавна не се бях сещала за него и исках да вярвам, че някак от само себе си нещата са се подредили. Приключили са и резултатът е в моя полза. Но той беше там, изкривен в доволна усмивка, въпросът: „Какъв е смисълът във всичко това?”. Стоеше увесен от тавана с главата надолу, доволен, че е успял отново да ми скапе вечерта, да ме накара да потъна в мисли, от които не мога да изляза. Изтръпнах, по гърба ми запълзяха малки ледени мравки, опитах се да  избягам, но беше късно, въпросът вече беше в главата ми. Сигурно всеки поне веднъж си е задавал този въпрос, не вярвам, че има хора, на които никога не им се е случвало. Като започнеш от това какъв е смисълът сутрин да ставаш от леглото, какъв е смисъла да отиваш в офиса, да се срещаш с хора, да извършваш рутинни задачи, да се усмихваш, ако не искаш, да се сърдиш, когато знаеш, че всичко ще се повтори отново и отново. Да очакваш някой да се държи по определен начин, от теб да очакват конкретни действия, да изискват, да се подчиняваш на едни правила, а всичко в теб да иска точно обратното. Да се движиш по един път и да се чудиш това ли е твоят път и дали пътищата на другите не са по-добри и смислени, дали някой няма да те изпревари и да направи твоето състезание безсмислено... Докато заобикалях онзи, горепосочения въпрос и криволичех в правилното пространство на дома си, осъзнах, че не мога да избягам, а и няма смисъл да опитвам. Щях да си легна и да продължа да си задавам отново този все същия въпрос, докато не дойде сутринта и не започна всичко отначало. Ще помисля за нещо друго, нещо, което няма да ме кара да се страхувам, да отключвам входната врата, за да не срещна отново това, което ме чака зад нея. За нещо малко, което да ми помогне да се преборя, щях да опитам да взема нещо назаем от опита на другите, отворих на страницата, до която бях стигнала и зачетох историята на един друг живот, може там има отговори и за мен.