Радич Банев, снимка

Роден е в най-големия чилийски пристанищен град - Валпарейсо. В момента той е почетен консул на Чили в България, преподава „Култура и цивилизация на Латинска Америка и Испания” в испанската катедра на Нов български университет, в катедра „Европеистика“ на СУ Климент Охридски и философия и психология в 22-ра гимназия в София. Завършил е философия в Хумболт Университет в Берлин, след което е защитил и докторска дисертация по философия
в БАН. От много години е емигрант в България, женен е за българка, има две деца и както самият той казва, неговите деца са над 360 и всички те са българи. За тях господин Сааведра е „наш човек”.

Г-н Сааведра, на какво се дължи единството, с което е известен чилийският народ?
Основният език в Чили е испанският. Сто процента от населението на страната говори един перфектен, унифициран испански, в който няма никакви диалектни форми. От една страна, това се дължи на добрата образователна система. От друга – на историята на Чили. Преди сто години страната води война с Перу и Боливия и благодарение на тази война разширява територията си
(приблизително с една България) на Север. И заедно със завзетата територия в границите на Чили влезе и населението, което живееше там. Това е население от малки индиански общности, преки наследници на древните инки. Днес индианците от племето аймарас, което все още живее в своите земи на север, са напълно интегрирани. Те са чилийци като всички останали. Познавам много от тези хора. Те говорят моя испански, изглеждат като мен. Магистралите, комуникациите, добрата образователна система и липсата на дискриминация са в основата на това явление,  което отличава Чили от всички останали латиноамерикански страни.

Още по темата - в брой 168 на списание За ХОРАТА