Да откриеш собствената си личност не е лесно. В ежедневието си се бориш за по-добра работа, по-висока заплата, по-висок жизнен стандарт. Да се завърнеш към себе си и своите най-съкровени копнежи е трудно, все се оказва, че точно за това времето никога не стига. А и защо да се замисляш, да се тревожиш или да търсиш кой си ти. И тогава може да те сполети някоя беда, например тежка болест, да те напусне любим човек, все събития, които са съдбовни. Появява се въпросът защо ми се случва това, кой съм аз, че ми се стовари това на главата, с какво привлякох съдбата за наказание.

Търсещият отговори
Идва времето на истината, разбира се, не за всеки. Това се случва само за този, който търси отговори. Канадският психоаналитик Ги Корно много добре описва този проблем, когато се сблъсква с тежката си болест – лимфома, и избора, който трябва да направи, за да се справи с болестта: да опознае себе си, да се върне към корените си, да извърви пътя на завръщането до своята същност.

Той споделя, че в началото на заболяването си се сдобил с една голяма, чудесно илюстрована книга, която го запленила. Тя се наричала В теб е цветната градина, казва Кабир. Написването й било вдъхновено от традицията суфи – мистично учение в исляма. Дълго време Корно считал, че това е просто поетично заглавие. Докато не открил, че книгата има много ясно послание към всеки.  
Защото дълбоко във всеки от нас се крие една вълшебна вътрешна градина, в която можем да намерим покой и да влезем в досег с най-доброто у себе си. Просто трябва за миг да спрем надпреварата с времето и само тогава ще успеем да се пренесем в своята вътрешна градина с красиви места, сенчести пейки, прекрасни цветя, ромолящи поточета и фонтани, чудни облачета, ярко небе. Това е място, където можеш да полегнеш на тревата и да изпиташ пълен покой. Но трябва да поискаш да си там.
Да влезеш в досег със себе си в моментите, когато наблюдаваш прекрасен залез или изгрев на слънцето, когато се наслаждаваш на хубава природна гледка, съзерцаваш морето сутрин на плажа, пустия плаж без шума от тълпата. Именно в такива моменти ние сме в синхрон с природата и това ни дава усещане и за самите нас – че ние сме част от една велика хармония.

Тайният градинар
Един чудесен начин за това докосване до хармонията е градинарството. През 2006 година продажбите на стоки, свързани с градинарство, се увеличава сериозно във всички западни страни – във Франция и Канада например това увеличение надхвърля 20%.

Тази тенденция не е случайна, защото само при досега си с природата човек е в състояние да се потопи в тези усещания, за които споменах. Доказано е, че човек, занимаващ се с градинарство, усеща как участва в преобразяването на природата, чувства се свързан със самото движение на живота и със себе си като природно същество. Доказано е също така, че когато хората се занимават с градинарство, мозъкът им произвежда хормони, които насърчават отпускането и усещането за вътрешно равновесие. Според Корно същото важи и за "вътрешното градинарство".

Корно препоръчва медитацията като сигурно средство за намиране на покой и усещане на своята същност. Защото медитацията ни свързва с алфа-вълните на мозъка, които имат успокояващо въздействие.
Интересен феномен е открит от детските невролози и психолози – при децата в ранното детство – до 3-годишна възраст, в мозъчната дейност преобладават алфа-вълните. Може би затова детството ни е така щастливо в нашите спомени. Защото в този период сме били себе си.

Един експеримент дори е доказал, че в САЩ, във Вашингтон, окръг Колумбия, престъпността е намаляла с 24% през юни и юли 1993 година, когато там са се намирали 4000 доброволци, медитиращи целенасочено и регулярно. Експериментът бил проведен под ръководството на физика Джон Хагелин и бил наблюдаван отблизо от независим комитет експерти. Бил направен анализ на отчетената престъпност. Според ФБР през тези два месеца престъпленията са намалели с посочените по-горе проценти.

Пътуването на поклонника
През вековете хората, които са искали да се опитат да получат по-добър шанс за своето израстване, както и опрощение за допуснатите грешки, грехове и лоша съдба, са предприемали поклоннически пътувания с крайна цел някое свято място, където да бъдат опростени и извисени към по-добрата си същност. Те са търсили в това свято място своята вътрешна вълшебна градина и са знаели, че ще я получат, щом пристигнат там. В по-голямата си част въпросните пътувания са свързани с опасности и премеждия, но именно в тях човек е склонен да намери себе си, да си отговори на въпроси, на които му е трудно да получи отговори в ежедневието.

В Европа днес може да се извърви един такъв прочут маршрут на поклонничество – това е Камино Сантяго де Компостела в Северна Испания.
Американската киноактриса и писателка Шърли Маклейн описва този път в своя книга, след като сама предприема поклонническо пътуване и извървява пеш 800-те километра на Камино (Пътят), както повелява традицията.
Твърди се, че Камино минава точно под Млечния път и следва енергийни линии, отразяващи енергията от звездните системи над него. Актрисата споделя, че никога не е била религиозна, а по-скоро е търсела духовност и Пътят възбудил интереса й заради своите енергийни линии и заради предизвикателството да извърви сама 800 километра, изпадайки в състояния на безпомощност и уязвимост, както става при повечето поклонения. Именно това преодоляване на собствената уязвимост с търпение, упоритост и смирение преобразява възприемането на самия себе си. Човек усеща как напълно се отдава на Божията власт и е в пълна хармония с вътрешната си същност. Ето това мотивира повечето хора да поемат пътя до Сантяго де Компостела.

Наред с Рим и Йерусалим Камино е бил център на християнството и всичко онова, което тази религия представлява. Всъщност той е заветът на средновековното християнство за обединение посредством вярата. Хора от нисшите слоеве – селяни, граждани, търговци, както и кралски особи, аристократи и рицари, които пренебрегвали съсловните различия в името на смирението и опознаването на себе си, са тръгвали на път, за да се докоснат до божественото, заключено в човешката душа. Пътят трябвало да се измине пеша, като поклонникът носел на гърба си малко багаж – хляб, вода и една дреха за през нощта. Спял на голата земя.
Днес пътешествениците носят на гърба си ранички, закичени с кръгли раковини – символ на свети Яков и отличителен знак на поклонниците до Сантяго.

За мюсюлманите Пътят е поклонението в Мека. Вярващите трябва да стигнат до Кааба – прочутото светилище на черния камък. Само така могат да се надяват, че греховете им ще бъдат опростени и ще получат Божията милост, когато се изправят пред Неговите очи на съд след смъртта си. Защото камъкът поема всичките грехове на вярващия, който застане пред него.

Легендата гласи, че този камък бил оставен в светилището Кааба от праотеца на всички хора Авраам. А камъкът му бил изпратен от небето от Повелителя (Бог или Аллах) – бял и блестящ като крилата на ангел. И Авраам построил светилището за този свещен камък, наречен Ал-Хаджар Ал-Асвад – Камъкът Божи. И този камък, поемайки човешките грехове на хиляди и хиляди поклонници, с времето почернял, защото греховете човешки наистина са безмерни.

Кааба се намира в долина насред Арабската пустиня. Пътят, по който се стига дотам не е бил лек през вековете. Много опасности дебнели поклонниците. Но усилията, мъките и страданията, които те изтърпявали по пътя, си стрували. Защото хората се стремели да узнаят истината за себе си и своите грехове, да се смирят, да измолят опрощение и милост.
Защото в деня на Страшния съд, когато Всемогъщият бог призове пред престола си всички праведни и неправедни, тогава камъкът ще получи две големи очи. Той отново ще стане бял и блестящ, ще почива в ръката на Всемогъщия и ще свидетелства за всеки, който някога, уповавайки се на всемогъществото Божие, му е поверил греховете си – това съобщава древната легенда за Кааба.