Светослав Куцаров, снимка

“Благодаря за интереса и желанието да се разбере истината”, с тези думи сe разделихме с проф. Попконстантинов точно месец след голямото му откритие. Нашето корабче ни върна към ежедневието, където съмненията и отрицанието водят живота ни в една или друга посока, докато той бавно заизкачва стъпалата към върха на остров Свети Иван. В този човек нямаше и следа от преднамереност, тщеславие или излишна гордост, всичко друго оставаше за сметка на невярващите и на оценката на времето.

Прекараният около час и половина на острова не промени отношението ми към находката и работата на екипа на проф. Попконстантинов. Убедих се единствено в това, че мястото има невероятен заряд, че тук през последните 1500 години са се случвали уникални неща, такива, за които разбираме, че когато си мислим, че сме получили всички отговори, едва тогава започваме да задаваме истински важните въпроси.

„По първоначална информация смятахме, че тук е имало църква, посветена на Света Богородица. След проучването на ръкописи от XVI, XVII и XVIII век проф. Божидар Димитров достигна до извода, че църквата Св. Богородица е тази, която и днес носи същото име и се намира в Созопол. А тук на остров Свети Иван можем да говорим за храм на св. Йоан Кръстител. Това, което виждате, са стените от църквата така, както са се запазили след разрушаването й през XVII век, няма никаква допълнителна реставрация, може би това, че е на остров, съхранява манастира. Ако беше в Созопол, съдбата му щеше да е като на всичко останало там. Храмът е преустройван поне три пъти, като последната му функция е крипта или гробищна църква с малък параклис. Извършвайки разкопки, искахме да установим дълбочината, а след това да изчислим тежестта, която е била под олтарната маса. Така попаднахме на реликвариума. Когато го видях, трябва да призная, не посмях да го вдигна сам, за да го пренеса в музея. Знаех, че откритието е прекалено важно и според политиката на екипа, с който работя, то трябваше да се случи пред очите на всички. Обадих се на журналиста Бойко Василев, с когото сме работили по няколко филма, помолих го да изпрати екип и тогава пристигнаха журналисти от Бургас, от почти всички медии. Повтарям, че всичко това го правим не за да бъдем в обектива или осветени от прожекторите, а заради убеждението на нашия екип, че всичко трябва да се случва пред очите на всички. Сетне пренесохме реликвариума в музея. Това е кратката история. Случи се на 28 юли в 13.30 часа, точно месец преди днешната ни среща.

Разбира се, веднага започнаха въпросите: „Откъде сте сигурни, че мощите са на св. Йоан?“

Не съм сигурен, но по пътя на логиката знам, че топонимът не е от 20-те или 30-те години на миналия век, а много по-отдавнашен. Има писмени свидетелства, че манастирът е посветен на св. Йоан Предтеча. Според канона в олтара на църквата се поставят мощи на светеца, на когото е посветен храмът. Продължих да работя, като не отдавах голямо значение на всички писания. Нямах съмнения, че ще открием реликварий или мощехранителница, но как да убедя всички, не себе си, а всички, че вътре са мощите на св. Йоан. На следващия ден – 29 юли, отново в 13.30 ч., измерих разстоянието от късната апсида до реликвария – 2 м и 20 см, това е правило. Тогава казах на колегите, дайте да видим дали ще открием нещо на 2,20 м. Но преди да продължим, видях, че от южната страна на реликвария едната тухла е долепена по-късно, реших, че трябва да търсим нататък и продължихме бавно, смъквайки пласт по пласт. Точно на това място открихме кутийката. Вдигнах я внимателно и усетих, че по нея има грапавини, реших, че е надпис. Погледнах на дъното и най-напред там видях надписа, който е на гръцки и гласи: „Господи, помагай на твоя раб Тома“, след това видях, че по всички страни има надписи. Започнах да чета внимателно, защото кутийката е от пясъчен камък и при намокряне надписът може да изчезне. Когато прочетох целия надпис, се прекръстих и ахнах. Беше отбелязано, че през месец юни, на 24-и този Тома е пренесъл кутийката с частица от светите мощи на св. Йоан. И надолу пише – „на св. Йоан месец юни 24“, другите букви са малко зацапани, така че при лабораторни условия ще се провери какво точно гласи другият надпис. Това за мен беше 300% доказателство, че тук, именно тук, в този реликварий има частици от мощите на св. Йоан.”

Продължават съмненията, този път по отношение на правилното разчитане.
Направих консултация и с моя колега Николай Шаранков, който също потвърди това, което бях прочел. Така че по тази точка само неграмотните и незнаещите могат да ме упрекват. След това решихме да бъде отворен реликварият, отново пред медиите. След няколко дни го отворихме и установихме, че вътре има мощи. Но тук вече възникват други въпроси – всички мощи ли са на св. Йоан?
Имаме части от челюст, зъб и част от ключица, но дали всички са на светеца, ще стане ясно, след като се проведат нужните изследвания. Искам да се знае, че не правим всичко това за успокоение на скептиците, а първо заради науката. Защото за първи път в световната християнска археология се откриват част от мощите на св. Йоан в археологическа среда, съпроводени с текст.

Какви са очакванията ви за мнението на Българската православна църква?
Очаквам реакция от страна на православната църква, не защото на мен ми се иска да бъде положителна, срещу фактите не може да се противостои, но те биха могли да потвърдят, защото са наясно с правилата за освещаване на храмовете. В храма винаги се поставят мощи на светеца, на когото е посветен. Тайно се надявам, че нашата църква ще реагира правилно, познавайки значителна част от митрополитите, които са мои съученици, учили преди или след мен в Духовната семинария. Място за излишни емоции няма. Трезвият разум трябва да надделее, защото интересът наистина е голям, величия в областта на европейската теология казват „да“. Научните факти са категорични, в световната археологическа практика и в християнската археология за първи път е направено такова откритие.
Позволих си да направя и справка с колега от Ватикана – Михаил Гърков, неговите думи бяха, че в последните петстотин години нямаме сведения за подобно откритие. Няма място за спекулации, казвам го, защото не искам с една моментна, евтина слава за три дни да зачеркна моите 42 години, посветени на археологията. Това не е първото ми откритие, но като че ли това е венецът, лелеяната мечта на всеки, който се занимава с християнска археология.

Какво е чувството при едно такова откритие?
Всяко откритие е важно само по себе си. Винаги цитирам моя учител проф. Станчо Ваклинов, който казваше: „Ако птичето на щастието кацне на рамото ви, трябва да сте доволни и радостни. Ако то се задържи, вие сте щастливци!” Предизвикателно е, но до този момент птичето не е отлетяло от моето рамо.
Когато през 1972 година работех в музея в Търговище, бях тръгнал по стъпките на Карл Шкорпил (бащата на българската археология) по отношение на скалните манастири. Тогава при село Крепча, Поповско, където се правеха разкопки, реших да проверя какво е състоянието на скалния манастир. С алпинисти се качих в пещерата, която е църква гробница, и попаднах на част от текст, който гласи: „В името на Отца и Сина и Светия Дух тук почива св. отец Антоний. А който направи в тази църква хамбар или житница, да отговаря пред Бога. Михал недостойни напис. Амин“. „Разчепках” надписа и се преместих в другата църква, огледах я сантиметър по сантиметър и намерих друг надпис, който ме накара да извикам от вълнение: „О, Господи, благодаря ти!“ Бях открил най-ранно датирания надпис в целия славянски свят. Там беше отбелязано – лято 6430-о от Сътворението, като извадим 5508, се получава 922 година, изписано октомври предходната година, това значи 921 година. Значи през 921 година почина божият раб Антон, месец октомври. Онзи Антон там е отбелязан като приписка на другото място. До този момент това е най-ранно датираният надпис. Оттук започна всичко.
След това в село Драганци при проучването на петкорабната базилка попаднах на оброчни плочи от тракийско време, II-III век сл. Хр., когато там е имало светилище, посветено на бог Аполон.
През 1980 при проучването на българския манастир при село Равна, Провадийско, за първи път открих по стените на манастирския храм и принадлежащите му сгради 330 надписа. Цифрата е респектираща, но не това е уникалното – бяха написани на пет графични системи – руническо писмо, гръцко писмо, на латински, на кирилица и глаголица. Този манастир е всъщност едно от най-значимите книжовни средища извън старата столица, и в Плиска, и в Преслав няма такава находки. Това откритие беше шлагер до 1990 година. Няколко конференции са посветени на този манастир.
Предпоследното ми откритие е свързано с друг манастир – на св. княз Борис във Варна в местността Караач теке. Там с екипа, с който работих, открихме най-големия скрипториум – място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги. Тези места, изпълнявали не само книжовна и просветна дейност, но имали и мисионерска роля, ненапразно са създадени там, където са живеели много прабългари. Върлите езичници, които не са искали да отстъпят от своите вярвания.

Каква ще е съдбата на мощите, кутийката и реликвария?
Екип от специалисти ще се заеме с изследването на реликвария от А до Я. Откъде е този мрамор или алабастър, надписите, всичко до най-дребния детайл. Каквото може да се „изцеди” максимално като информация, за да сглобим пъзела. В средата на реликвария открихме по-тъмно петно, което Даниела Чернева, специалист в областта на този вид паметници, ще изследва посредством микроскопски и структурен анализ. Според мен това петно е свързано с ритуала да се прави дупчица в реликвария, през която да се налива вода или зехтин, за да се направи т. нар. символично измиване на мощите. След това се дупчицата се запечатва, а течността се съхранява в ампули – оловни, стъклени или керамични, и се използва за миропомазване по време на Светото кръщение.
По другия въпрос – дали всички мощи са на св. Йоан, също предстои да се направят прецизни изследвания. Хората, които са дошли на острова, за да направят храм, са разполагали с възможности. Те не са били сигурни дали мощите са още на мястото, затова носят със себе си мощи. Когато се убеждават, че оставените мощи на св. Йоан са на мястото си, те изваждат реликвария, правят малка дупчица, през която пускат тези, които носят със себе си, и след това го запечатват и го преместват на второто място, на което го открихме. Кутийката с надписа си остава на същото място.
А по въпроса дали са само мощите на Йоан Предтеча има примери, че на едно място могат да се съхраняват мощите на няколко светци. Ще спомена само два. Единият е от V век – времето, от което е и този храм, другият – от X век, от проучвания в Преслав.
Първият е в село Перивол, Кюстендилско, където през 30-те години на миналия век е открит керамичен реликварий. Върху страните е отбелязано на латински – тук са мощите на Апостол Тома, на архиепископ Валаам и на тримата младенци.
В Преслав, в храма, който стана известен през 50-те години на миналия век, моят професор Станчо Ваклинов открива девет фрагмента от покривни керемиди. Върху тях има надписи на имената на всички осем светци, чиито мощи се съхраняват там. Най-интересното е, че върху един от тези фрагменти е отбелязано: „Марина Антиохийска, глава и ронка (глава и ръка)“. Редом с нея са мощите и на Кир, Йоан, Варвара...
И накрая искам да кажа, че тук мощите са открити под стълба на олтарната маса, а това не е място за поклонение, за да има богомолци, да се печелят пари и т. н. От друга страна, логично е да смятаме, че след като има претенции за мощи на св. Йоан на различни места по света, всеки разумен човек ще каже, че не може да има две или три глави или светецът да е като шесторъката богиня Хеката. Но тези мощи тук са достоверни, те не са докосвани в продължение на 1500 години.

Защо от 1629 година, когато е бил опожарен и разрушен манастирът, до 1985 година никой не се е занимавал с проучване на острова?
Защото тук е било военна зона, островът е разблокиран през 90-те години. Проф. Божидар Димитров започва първите проучвания през 1985 година, когато са разкрити част от западната стена на манастира и жилища, ние продължихме след това. Тук трябва да спомена, че не само реликварият и кутийката с надписа привлякоха вниманието на колегите и научната общност, но и друго важно откритие – до северозападния вход на манастира открихме бронзови щемпели, с които се оформя украсата върху кориците на книгите, заедно с това и апликации, метални орнаменти, които се поставят върху кориците като украса. По-рано тази година открихме инструментариум, свързан с книгопроизводство, така че можем да твърдим, че цикълът по създаването на книги е бил напълно затворен.

Откъде тази вълна от негативизъм по отношение на откритието?
Скептикът си е скептик, откакто свят светува. Един от най-близките ученици на Христос – Тома, какво прави? Когато Христос възкръсва, в стаята, в която се събират неговите ученици, последен влиза Тома, който продължава да не вярва във възкръсването на Божия син. Тогава Христос му казва: „Постави ръка в раната от копието и върху моите ръце.“ Поставяйки пръста си, Тома Неверни възкликва: „Да, Господи, това си ти!“
Аз съм привърженик на бавното и обстойно изследване на съответния паметник. Проф. Ваклинов казваше: „Стигнете ли до дъното, копайте още, защото това не е дъното.” Този принцип спазвам повече от 40 години. Аз не работя, за да опровергавам скептиците, а за да покажа онова, което мога и зная, работя достатъчно съвестно и безкомпромисно. Доказателство за това са и наградите, които съм получил – Св. Св. Кирил и Методий през 1985 за изследванията на надписите от кръглата църква в Преслав, през 2000 година пък награда от БАН и Софийския университет, а през 2004 Хердеровата награда за принос в европейската култура. Наясно съм колко зная и когато не зная, се допитвам, без да чувствам неудобство.