„Редакторът е онзи сътрудник на списанието, който отделя зърното от плявата и изпраща плявата за печат.” Като прочетох в глобалната мрежа тази мъдрост на американския писател Елбърт Грийн Хабърд, веднага се влюбих в нея и моментално я „пуснах” на всичките си познати редактори. Чест им прави, че не показаха да са обидени, пък и ако си говорим честно, стойността на думите в последните години много се промени и вече няма еднозначно мнение кое е „зърното” и кое „плявата”.

Вместо увод
Вероятно този проблем не е съществувал за Матей, Марко, Лука и Йоан, които, създавайки своите притчеобразни евангелия, много точно са отделяли какво да кажат и какво да не кажат. За съжаление не можем да преценим до каква степен сериозна е била редакторската намеса впоследствие и колко от истинските неща, написани от евангелистите, са достигнали до нас. Но като гледам как се раждат митовете в наше време, представям си какво е било преди хилядолетия.
Преди време спорът между еволюцията и креационизма породи появата на ново божество-създател – Летящото Спагетено Чудовище. „Разполагаме с доказателства, че вселената е била създадена от Летящото Спагетено Чудовище. Разбира се, никой от нас не е присъствал лично на събитието, но имаме писмени описания“, пише в писмо до образователните власти на щата Канзас дипломираният физик от Орегонския университет Боби Хендерсън. Писмото
обиколи Интернет и свежият му език и идея създадоха много добро настроение. Но – не щеш ли – и много последователи. Така на света се появи нова религия – пастафарианизъм. Почитателите на новото божество масово създават свои църкви в Интернет, а собственикът на сайта www.boingboing.net Кен Ховинд обяви, че дава награда от 1 милион долара на онзи, който намери веществени доказателства, че Иисус Христос не е сън на Летящото Спагетено Чудовище.
Новата религия започна просто като реакция срещу решението на училищната управа на щата Канзас през 2005 официално да въведе като нов учебен предмет „креационизма“, след като
в началото на същата година самиятпрезидент Буш посъветва теорията да се изучава успоредно с еволюционната теория на Дарвин, за да можели учениците сами да избират в какво да вярват.
Оказва се, че теорията на Дарвин е вече изключително нежелана за изучаване, а учителите, които я преподават, все повече изпадат в немилост.

Още по темата - в брой 136 на списание За ХОРАТА