Брой 121

Хора

МАСАИТЕ. АРИСТОКРАТИТЕ НА АФРИКА

 
Guliver photos, снимка

Едни от най-романтичните образи на Африка в миналото и днес са тъмнокожи, дългокраки, облечени в ярки цветове хора, които наричат себе си „маа” и обитават площ, по-голяма от Швейцария, разделена между териториите на Кения и Танзания.

Масаите не са „негри”* . Формата на черепите им, езикът им, цветът на кожата им свидетелстват, че племето е разклонение на нубийската или абисинската раса, която по неизвестно какви причини е останала на ниска степен на развитие. Самите масаи не се смятат за негри, а за „избрани”. Преди столетия един от дванайсетте клана, съставляващи този интересен народ, кланът аукуафа, се смесил с чисто негърското племе банту. Това така го принизило в очите на останалите кланове, че те повече от столетие водили война с него, а накрая го откъснали от общността си.
Но тази войнственост не е изненадваща. Масаите никога не са били миролюбив народ. Те векове наред са държали в страх съседните племена и дори европейските колонизатори. Дори и днес те са многочислено (някъде около половин милион) войнствено племе, което владее цялата източноафриканска савана и смята, че всичко му е позволено. Всички останали занимания освен скотовъдството и войната масаите смятат за недостойни. Но на тези две „професии” се отдават с истинска наслада.
Всяко семейство владее между 70 и 300 глави добитък, а богатите от племето – по няколко хиляди. Като цяло те са скотовъди и отглеждат основно крави, а после овце и кози. Силната привързаност на масаите към техните стада е възпята в песните и приказките им. В езика им съществуват десетки думи, които описват петната по кожата на кравите, а суровите воини в миговете на почивка съчиняват песни за своя красив добитък.
Селищата им са кръгли колиби, изградени от тънки клонки, измазани с тор. Но за разлика от други места в Африка, имат и ограда от клони и вейки – така майсторски оплетена, че нито човек, нито животно може да я премине.
Племето на масаите се състои от кланове, управлявани от старейшини, а воините на всеки клан са разделени на възрастови групи. На съвета на старейшините имат право на глас не само старейшините, но и представители на мъжете от всички възрасти. Преминаването от една в друга възрастова група се отбелязва със специфични обреди, практикувани и непроменени от дълбока древност. След приключване на обреда за обрязване юношите на 14-18 години преминават в групата на младите воини и вече им е разрешено да оцветяват телата си в охра, да заплитат дългите си коси в сложни прически, омазани с глина. След още 12-15 години младият воин е събрал достатъчно добитък, за да си вземе невяста, и преминава в редиците на възрастните воини. А след още 15 години може да стане един от старейшините на племето и ще има властта да налага решенията си и да проклина престъпниците. Всички спорове се решават от старейшините, които за нечие  провинение дори могат да отправят проклятие. Е, не конкретно към човека, а към животните му.

Още по темата - в брой 121 на списание За ХОРАТА

  *Авторът на статията използва думата „негри”, за да обозначи хора от негроидната раса, а не за да показва пренебрежение. Според него определения като „африканец”, „чернокож” и „тъмнокож” са неподходящи в случая, защото и белите жители на Южна Африка се водят „африканци”, а ”масаите са „чернокожи”, но не притежават характерните за негроидната раса белези.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година