Брой 126

Тема За ХОРАТА

ЦИГАНСКО ЛЯТО


Вихра Василева, снимка

Има един период в календара, някъде между септември и началото на ноември, когато сутрин и вечер мирише на мъгла, пушек и студ, а по обед е слънчево. Тогава летящите из въздуха паяжини се полепят по лицето и по току-що извадените ти дебели дрехи. Това е носталгично напомняне за отминалите дни, най-красивата част на есента, която в Северна Америка наричат „индианско”, а у нас и в Сърбия – „циганско лято”. Но определенията за това уникално предесенно състояние на природата и духа не се изчерпват. В Германия са му дали името „лято на стариците”, в Холандия – „следлято”, а във Франция и Италия – „лято на свети Мартин”, макар че в последните десетилетия го наричат и „индианско лято” по името на популярната песен на Жо Дасен. В Русия периодът е известен като „женско” или „Марфино” лято, а в Чехия – като „паешко лято” – вероятно именно заради това, че тъкмо тогава паяците отвързват своите паяжини и политат с тях нанякъде из топлия въздух.

Прозаично-романтично
Никой не знае кога ще дойде циганското лято – това зависи не само от географското местоположение, но и от капризите на световния климат. Един от феномените на умерените ширини, на териториите с четири сезона, то винаги е очаквано и появата му винаги предизвиква много радост. Е, може би не му се радват само производителите на гумени ботуши за дъжд.
Метеоролозите описват циганското лято като устойчив антициклон, по време на който нощното охлаждане на почвата и въздуха още не е много силно, а дневното им нагряване не достига нивата от летните месеци. Този период, който настъпва след дни на силно захлаждане и продължава около седмица-две, дори може да предизвика цъфтежа на растения, които обикновено цъфтят само веднъж в годината. Всяко циганско лято кестеновите дървета по централните софийски улици упорито цъфват и нежните им бели цветове предизвикват удивени и носталгични погледи.
Никой не може да определи точно кога ще се появи циганското лято и затова в народния календар му е дадено много голямо пространство. Най-ранната дата в него е 28 август, Успение Богородично, а най-крайната – някъде в началото на ноември.
Все пак в нашата културна традиция циганското лято е най-силно свързано с 26 октомври – Димитровден. Това е най-благодатният ден за онези, които нямат своя земя и са били принудени да работят на чужда. Обикновено те са били наемани за най-усилния земеделски период – от Гергьовден до Димитровден, и именно на Димитровден господарите се разплащали с наемниците си, като им давали наведнъж цялата дължима за периода сума. Затова се е появила и леко ироничната поговорка „Лете измекяр, зиме - господар”. Вероятно именно онези, които са били измамени в заплащането (а те вероятно не са били малко), са разпространили вярването, че в полунощ срещу Димитровден небето се отваря и човек може да изрече своята молитва към Господ. И ако човекът е праведен, Господ ще изпълни желанието му.
Именно с приключването на земеделската работа на Димитровден започвали и сватбите на някогашните българи, а като свършело циганското лято, жените и момите започвали да работят върху чеиза.

Още по темата - в брой 126 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година