Брой 126

Уикенд посоки

СТАРО СТЕФАНОВО. МИРИС НА КАМЪК, МИРИС НА ПЛОД


Радич Банев, снимка

На около двайсетина километра югоизточно от Ловеч, встрани от главния път и шумно рекламираните туристически маршрути, се намира архитектурният резерват Старо Стефаново. Селото е доказано едно от най-старите на територията на България и за първи път се споменава с името Исвоте в летописи от Никополския санджак (1515).

Пристигаме малко преди обед. По уличките вече няма жива душа, но ние си имаме домакин и водач. Борис Георгиев, известен плевенски художник, е обещал да ни покаже истинското лице на Старо Стефаново. И сега навън сме само ние и едно малко черно кученце, което ни следва с детска любвеобилност и любопитство и вече изнемогва под слънцето в дебелата си козинка. Ама упорито не си тръгва и се крие с изплезено езиче в сянката на телата ни.
Вървим ту нагоре, ту надолу и изведнъж ме осенява откритието защо по такива места се срещат толкова много жилави старци столетници. Как няма да са столетници, като цял живот, всеки ден са тренирали сърцето си по баирестите улички – и в жегата, и в поледиците, и в дълбокия сняг.
Под краката ми, между зелените туфи трева, прозират някакви камъни. „Скалата ли е това?”, питам водача ни. „Не, това е старият калдъръм на селото.”
В този следобед разбирам какво значи въздух, натежал от аромати. Хем горещ, хем носи силен мирис на плодове и цветя. Ябълките в църковния двор са огромни и сочнозелени, покрай всяка ограда ни блъсва в носа сладкото ухание на круши, градински карамфил и напечен от слънцето чимшир, а докато вървим, в краката ни пчелите лакомо дъвчат яркооранжевата сърцевина на окапалите сини сливи.

Още по темата - в брой 126 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година