Брой 128

Уикенд посоки

ЛАБИРИНТ КЪМ ДРУГИЯ СВЯТ


Емил Бонев, снимка

„Навсякъде има красиви места, само да имаш очи да ги видиш.” С тези думи ни посрещна един старец на разклона за село Триград. Подпрял се на дървеното си бастунче с килнат на една страна каскет и с поглед, вперен в планината. Каза го така, сякаш не говореше на мен, а водеше някакъв отдавна започнат разговор със себе си. „Искаш ли да си вземеш мурсалски чай? - продължи той, без да ме поглежда. - Много е хубав и лекува всичко, истински, току-що набран.” Взех малкото букетче, което ми подаде, и се върнах в колата.

Продължихме по пътя, както ни показа старецът, и наистина гледката, която малко по-късно се откри пред нас, си заслужаваше да се види и преживее. В тази част на прекрасната Родопа планина има места, които не можеш, а и няма как да видиш никъде другаде. Тук сякаш легендата за Орфей винаги е била жива, тук се намират едни от най-интересните и красиви пещери в България – Ягодинската, Харамийската, тук е и Дяволското гърло, през която според същата тази легенда родопският песнопеец слязъл в подземното царство на Хадес да търси своята любима Евридика. Тук всеки камък, всяка скала и билка имат своя история. И могат да ти я разкажат, стига само да искаш да я чуеш.
За да стигнеш до Триград от Девин, следвай извивките на реката. След като преминеш през селата Грохотно и Тешел, по пътя, пресичащ Буйновска река, продължаваш нагоре по каньона на Триградска река, водеща към селата Триград и Гьоврен. През цялото време пътят се извива и промушва през тесния живописен каньон Триградско ждрело, прорязан от водата в пясъчните и варовиковите скали.
Прочутото Триградско ждрело е едно безспорно доказателство за огромната мощ на природата. Високи и стръмни скали заплашително се издигат нагоре към небето и докато минаваш по криволичещия тесен път, имаш усещането, че проходът всеки момент ще се затвори и ще стисне всеки, дръзнал да премине, в каменната си прегръдка. Огромните отвесни скали притискат и преграждат и пътя на реката, стесняват нейното корито, а тя, пенлива и разгневена, се хвърля от един къмък на друг, от вир на вир, докато изведнъж изчезва в „устата” на Дяволското гърло. Навсякъде около нас мирише на дъжд и на билки, през малкия процеп между скалите се виждат тежките сиви облаци, които като похлупак са се подпрели на върха и спокойно чакат вятъра да ги понесе нанякъде.

Още по темата - в брой 128 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година