Брой 139

Хора

КЪЩАТА НА СВЕТЛИНАТА


Радич Банев, снимка

Димитър Недков е театрален режисьор, Людмила е костюмограф и двамата са изкушени от модерните форми в изкуството.

Това е най-ароматното от всички ароматни места, на които някога съм била. Толкова уханно, че се опияняваш и губиш усещане за място и време. Всъщност се намирам в приказното магазинче за свещи Light House на един от най-оживените булеварди в София - Патриарх Евтимий. Тук е срещта ни с Димитър Недков и съпругата му Людмила Тенекеджиева. Посрещат ме спокойни и ведри и докато си разменяме поздрави, продължават да подреждат на рафтовете очарователни Дядо Коледовци от естествена вълна, изработени от самотни майки.
Погледът ми се плъзга по рафтовете с разноцветните свещи. По полиците в пълна хармония съжителстват квадратни, триъгълни, кръгли и всякакви други геометрични форми. Най-новата серия много наподобява детски пъзел. Плочките в различни големини и цветове могат да бъдат на фитила в реда, който клиентът си е избрал. Разговорът ни естествено се прехвърля върху проекта им Свещи.

Как се роди проектът Свещи?
Димитър: Причината да се занимаваш с нещо креативно и различно е фактът, че си творец по душа. Скоро с една наша приятелка си говорихме, че режисьорът, архитектът, сценографът са много универсални професии и ти дават възможност бързо да сменяш проекта, по който работиш. Няма значение дали се занимаваш с театър, с кино, или със свещи като нас... или пък да се занимаваш с мебели, това е така по простата причина, че обучението в тези професии съдържа голяма универсалност. Не приемаме правенето на свещи като някаква специална мисия. Проектът Свещи изразява творческия и артистичен дух, който носим в себе си. Началото му бе през 2003 година.
Людмила: Много обичам запалената свещ – тя създава перфектен уют. Изпълва пространството със смисъл и топлина. Всъщност моето лично усещане за домашен уют е силно свързано със свещите. Ние правим свещи, защото усещаме такава необходимост, изпитваме удоволствие и любов. Нещата не трябва да се случват просто защото така трябва, ако вършехме всичко по задължение, ежедневието ни щеше да бъде някакъв кошмар.
Димитър: Аз приемам правенето на свещи като продължение на театъра, само че с други средства. Занимава ме светлината и това как тя оформя пространството. Светлината е най-хубавият декор. Когато започнах да се занимавам със свещи, един приятел ме провокира: ”Защо не направиш спектакъл, осветен само със свещи, ще бъде невероятно”. Водещото в сценографията е пространството. Пространството се случва, когато има светлина, т. е. ако не си подредиш, ако не си оформиш правилно светлината, няма да ти излезе декорът, а ако той не се получи, това ще повлияе на живота на представлението. Другата причина да започнем да се занимаваме със свещи е, че и двамата сме много сръчни. При мен сръчността е по наследство. Баба ми правеше едни много красиви кукли от ленени чували.
Людмила: Аз пък цял живот шия. Все нещо правя и майсторя, така че за мен е естествено, че имаме творческа работилница за свещи.

Още по темата - в брой 139 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година