Брий 151

Уикенд посоки

СОКЪТ НА ВРЕМЕТО


Елеонора Гаджева, снимка

Като кехлибарено зърно грозде се изтъркаля времето, прекарано край Старосел, остана само вкусът на виното върху небцето да напомня за доброто посрещане, за топлото отношение и магията на мястото. Остана споменът за нещо истинско и старо като песента на Орфей и бялата красота на Евридика.

Някъде там
Няма как да не почустваш добрата енергия тук, тя е навсякъде, посреща те на входа под дървената арка, тича пред теб по камъните в двора, крие се зад белите стени и те вика от чардака. А ти я следваш, искаш да я уловиш и да е само твоя. И сега не знам заради мястото ли, заради хората ли, или пък от виното - тук се чувстваш като прероден. Предполагам, че заради трите. Не е нужно обаче да ми вярваш, просто иди и виж сам.
Можеш да организираш срещата си с това място по два начина. Единият е да посетиш гробниците и да се запознаеш с част от историята и живота на древните траки, а след това да отседнеш в комплекса за винен туризъм Старосел, или пък да се отдадеш на почивка, усамотение и дегустация на пивки вина и вкусни ястия, а след това да се докоснеш до миналото. Със сигурност и в двата случая ще си тръгнеш различен оттук.
Пловдивското село Старосел се намира на около 40 километра от магистралата в посока Хисар, пътуваш натам и нищо не подсказва за предстоящото преживяване. Селото е като много други в региона - спретнати двуетажни къщи с високи дувари и широки дворове, а хората са усмихнати и добронамерени, гордеят се с произхода си и обработват лозята си. В това ще се убедиш, ако спреш и си поговориш с някоя баба, седнала на дървената пейка пред дома си, а след това продължиш пътя си към Четиньова могила, където се намират свидетелства за живот отпреди осем хилядолетия.

Още по темата - в брой 151 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година