Брой 8

За ХОРАТА 100

КОЙ МЪТИ ВОДАТА?


Първо все си мислех, че са Те. Сгушени някъде там, в безкрайността на ефира и пространството, вглъбено ни съзерцават, чакащи да дойде техният час. И започнах да се зазяпвам нагоре – ден, два, три... Главата ми се въртеше като шарнирен болт с надеждата да зърне някое от онези зелени същества с накичени по него антенки. Накрая осъзнах, че синият екран най-бързо ще ме информира. А и там е по-безопасно.

Сега седя пред телевизора, гледам, но все ми се струва, че нещо не е наред. Брутният ни вътрешен продукт бележел небивал възход, безработицата била овладяна, пенсиите растели несимволично, била създадена стратегия за увеличаване качеството на българското образование, очаквали се потоци от мед и масло... Слушам и недоумявам – дали не съм объркал държавата? Не, не съм объркал, просто онези, зелените, с антенките, са дошли при нас и назидателно ни уведомяват за успехите и победите в собствените им цивилизации...

Наближи Великден. И за пореден път станах свидетел на това, какви християни сме. Народът напълни църквите, за да отдаде дължимото, да се прекръсти, пречисти... Всеки със свещ в ръка изрече „Христос воскресе”. Но той възкресе преди повече от 2000 години и ни остави да се лутаме и питаме дали станахме повече човеци след неговата смърт. Или ставаме все по-лоши? И все по-често забравяме неговите повели. И кой ни пречи да повярваме, че сме станали по-добри? Кой ни е виновен, че сме загърбили всякаква толерантност и добро чувство към ближния. Такива дни ни викат и ни спомнят кои сме, откъде идем, накъде отиваме...

После дойде празникът на светите братя Кирил и Методий. Хората отново се стекоха на улиците и пяха песни, прославящи нашата писменост и патриотично чувство. Навсякъде ни обясняваха как трябва да се гордеем с нашето минало. Но да не забравяме, че с празника дойдоха и поредните обсъждания за последствията от наложената у нас „кирилица”. Отново чухме твърденията, че някъде там в IX в., когато приемаме православието в комплект с новата азбука, започва отделянето ни от Европа. Че днес именно кирилицата – нашата гордост през годините – затруднява още повече дългото ни и трудно завръщане на Стария континент. Странно, но май не съм чул подобни оплаквания нито от сърби, нито от руснаци. На тези хора този факт никак не им пречи, дори точно обратното...

Размислите относно дисонанса между информация и реалност продължават на страниците на списание Стандарт За ХОРАТА, брой 8

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година