Брой 8

Нестандартно

ТИ ЛИ СИ МОЯТА МАЙКА?


Кристина Минчева, илюстрация

За плодовете на лъжите
Започваме да лъжем едва след като навършим пет години. Тогава започват да функционират самосъзнанието и самооценката ни - петгодишното дете вече може да защити личността си. В този период започват и детските фантазии, които често мислим за лъжи.

Малките деца често изпитват родителите си
Ако петгодишният ти син те посрещне с думите: „Счупих всички чинии”, а не го е направил, това е изпит. Детето пробва установените граници, опипва територията. Най-добрият отговор е: „Аз знам, че не си счупил всички чинии, но ако си счупил една, по-добре е да ми кажеш защо – нарочно или без да искаш. Ако е нарочно, е лоша постъпка и ще те накажа. Ако е без да искаш – няма да те накажа – на всеки може да се случи”. В такъв диалог родителят учи детето, но учи и себе си как да разшифрова детето си. Наведеният поглед на малкия показва, че нещо крие.
Много деца си измислят нашествия на извънземни, срещи с чудовища. Tова са репетиции за страшното в живота. Като се замислим, детските приказки са наистина ужасни – например Червената шапчица. Чрез страшните приказки децата предварително репетират абсурдни неща, които няма да им се случат. Затова едно време край огнището са се разказвали страховити истории за самодиви и вампири. А сегашните филми преекспонират ужаса и някои деца дори се разболяват и сънуват кошмари, защото нормалната граница между фантазията-ужас и реалността е прескочена.

Осъзнатата лъжа
Тя идва между седмата и десетата година, когато детето вече знае, че не бива да се лъже. Но тогава то лъже най-често за самозащита, а може да започне и да краде. Крадат силно разстроените деца, защото нещо им се е случило и това поведение ги разтоварва от напрежението.
В пубертета лъжата пак е свързана със самооценката, но в нея вече има съзнателна манипулация. Наркоманията например винаги е свързана с патологичната лъжа. За родителя е много тежко да го проумее. Случва се както при изневярата – човек последен научава. Това е префинена, перфектна и невероятно действена лъжа.

„Татко замина много далеч...”
Трябва много да внимаваш, когато говориш пред детето за бедност, безработица, развод. В никакъв случай не трябва да казваш: „Ние сме много бедни, ще умрем от глад.” Верните думи са: „Аз сега нямам тези пари, но когато пораснеш, ти ще ги имаш.”
При развод е погрешно да се казва: „Татко замина да работи много далеч и затова рядко ще го виждаш”. Родителите трябва културно да се споразумеят и да представят на детето една реална версия. Например: „Ние се разделяме, защото не се обичаме вече. Но ти си нашето дете и теб ние и двамата винаги ще те обичаме. Ти ще живееш при мама, но и татко много те обича.” Майсторството на родителя е да предаде истината в разбираема форма, а не да лъже. Лъжата после се обръща срещу него.

Може ли да бъде благородна лъжата, може ли да е полезно премълчаването? Трябва ли да се крият изневерите? Ще научиш отговорите на тези въпроси само ако прочетеш списание Стандарт За ХОРАТА, брой 8

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година