Брой 171

Хора

ВИОЛЕТА ЧУШКОВА. НЕ ОБИЧАМ ВКУСА НА НЕУСПЕХА


Преводачката на Галактическа болница създаде най-доброто английско училище у нас

Когато разбрах, че Вили Чушкова е преводачът на любимата ми някога Галактическа болница на Джеймс Уайт, си спомних репликата на един от героите на романа: “Децата, мислеше си О’Мара, са дяволски голяма грижа.” Особено чуждите деца. Определено трябва да си сърцат човек, за да им посветиш живота си, да ги учиш и опитомяваш.

Вече 17 години най-добрата преводачка на фантастика у нас прави точно това – установила се е в Еленския балкан и преподава английски на жадни за знания малчугани. Прави го с ентусиазма и вдъхновението, с които през 80-те години превежда Тунел под света и Баща на звездите на Фредерик Пол, двете части на Дюн на Франк Хърбърт, Зелените хълмове на Земята на Робърт Хайнлайн и десетки още бестселъри от поредицата Библиотека Галактика. По онова време Виолета Чушкова е част от кръга на големите имена в Съюза на българските преводачи – Кръстан Дянков, Жени Божилова, Агоп Мелконян. Те бяха и своеобразен двигател на културните промени у нас – досегът им до световните тенденции в литературата още тогава ги превърна в хора на глобалния свят. А това, както знаем, за тоталитарната власт бе повод за притеснение. И повод за завист за част от народа. Миксът от тези два “повода” влоши живота на много качествени хора у нас.
Вили Чушкова е една от тях. И тя преминава през “своята либийска драма”. През 1982 година Държавна сигурност й отнема дипломатическия паспорт след четиригодишна преводаческа работа в българска болница в Либия. “Доброжелателите” й били направили огромно досие, в което пишело дори, че разполагала с формулата на Кока-Кола-та.

Още по темата - в брой 171 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година