Брой 179

Хора

ЮРИ АНГЕЛОВ. ПОД ОРЕХА ВЪВ ФАЗАНОВО


По-добре е да си гладен, но да не ядеш какво да е, по-добре е да си сам, но да не си с кого да е.“

Актьорът Юри Ангелов е приложил на практика думите на Омар Хаям
 и е преобърнал живота си наопаки

Да избягаш от света, а после да го поканиш под сянката на ореха – твой връстник...
... за да  разкажеш на света за Странджа и да му покажеш как изгрява слънцето от залива на Маслен нос и Приморско...
... на залез  да  попеете с най-добрия ти  приятел - Петко Чалъка - тъпанджия и свинар...
... да заразиш и други с "бацилус юрикус", от който душите и сърцата се отварят, а опаковките и маските падат...

Изгубени пътища
Това прави актьорът Юри Ангелов в  странджанското село Фазаново, поставено като миниатюрна точица върху картата на България. Когато преди 27 години случайно открил селцето и моментално решил, че това е неговото ъгълче под слънцето и луната, Фазаново още го нямало на картата. Но Юри след доста проучвателни  пътувания точно тук усетил енергията, която тогава, в Христовата му възраст, навръх славата му на звезда от Народния театър, сякаш се била стопила. Чувствал се слаб и болен, напълно изчерпан. Бил вече познат на България и от сцената, и от киното: Мандолината, Дубльорът, Сладко и горчиво, Завръщане от Рим, Няма нищо по-хубаво от лошото време, И дойде денят и още десетки филми.
Но слязъл от сцената и напуснал популярността и София, за да запази здравето си и да остане жив. Защото усещал, че не издържа на ограбващата го суета, на състезанието зад кулисите, на амбицията да блести. „Актьорите постоянно са пред огледалото в гримьорната, а огледалото те вика да се оглеждаш и да се харесваш. Всеки път различен, според ролята. Но кой си ти всъщност? Може и да се разминеш със себе си. Затова човек трябва да се усети навреме и да се измъкне - обяснява ми Юри под ореха в двора си. - Имах необходимост да остана насаме със себе си”, обосновава нелекия избор да зареже всичко и да се скрие от света. Но преди това, естествено, били съмненията и безсънните нощи. Помогнала му срещата с лечителя Петър Димков, от когото Юри търсил лек, но и съвет дали да се върне на село, където е роден и израсъл. „Земята ни обича, облича и лекува“, му казал лечителят. И тогава сякаш вятърът издул платната му. Пред всички посоки избрал Странджа. Чувството за простор, за свобода сега дължи изцяло на тази странна планина. Мистична и утробоподобна. Като улегнала, мъдра жена, на която можеш да се довериш изцяло. И да я обичаш дълго и благодарно. Случайно купил къщата си от внука на последната нестинарка – баба Нуна, и тук създал своето убежище.

Още по темата - в брой 179 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година