Брой 182

Уикенд посоки

ШЕПОТ НА ЛЕГЕНДИ


Елеонора Гаджева, снимка

Слънцето обича Трявна. Обича да гали белите камъни и изкусните извивки на дървените чардаци, да си играе по павираните улички и да прескача на двата бряга на реката. И вятърът обича този български град, обича да роши пожълтелите листа на дърветата и да ги разхвърля из току-що изметените дворове, да развява шарените черги по дуварите и да поклаща дървените табели на дюкянчетата, най-накрая и хората обичат своя град, затова няма как и ти да не се почувстваш като у дома си тук.

Било едно време...
„Затворете очи и си представете едно бурно и шумно море. Диво море, което преди повече от 40 милиона години заливало Тревненския район, покривало всяко камъче и тревичка, на мястото на което се намираме и в момента. Погледнете нагоре към Балкана и ще видите красивите червенокоси тракийки, които, облечени в бели премени, принасят своите жертвени дарове на Елова могила. Ще видите и онзи огън от жертвеника, който гори от IV век пр.Хр...”, с тези думи ни посрещнаха в двора на Старото школо на площада в Трявна. С легенди за красиви тракийки и будни тревненци. Така премина и времето, прекарано в този прекрасен град - сред приказки за видни резбари, майсторски облози, богати търговци и известни радетели...
Винаги когато пътищата на България са ме спирали на това място, съм се питала какво по-различно има в този град. Нещо, което се усеща само тук, само тук сградите имат някак горда осанка и нагиздени като моми за панаир, се кипрят пред възхитените погледи на посетителите. Само тук кафето на пясък има по-различен вкус, само тук Балканът бащински прегръща града и шепне своите тайни.

Още по темата - в брой 182 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година