Брой 10

За ХОРАТА 100

КОНТРААДМИРАЛ ПЛАМЕН МАНУШЕВ: „КОЙТО НЕ Е БИЛ В ОТКРИТО МОРЕ, ТОЙ И НА БОГ НЕ ЗНАЕ КАК ДА СЕ МОЛИ”

Любомир Сергеев, снимки

Бях свикнал да мисля, че моряците и капитаните се раждат само в красивите крайморски градове, пазещи спомени за страхотни бури, за изхвърлени на брега кораби и набези на пирати в далечното минало. Или се раждат в малките рибарски селца – момчета, които в мразовитите ранни утрини на лодката на бащата със завист са проследявали силуетите на големите кораби, отправени далеч навътре в морето...

Момчето от сърцето на сушата
Оказа се, че не съм прав. Запознах се с един капитан, всъщност не само капитан, а истински контраадмирал, който не е роден край морето, а в сърцето на сушата. В Добруджа, където единствените вълни, които като малък е виждал, сигурно са били вълните на разлюляната узряла пшеница. Затова го попитах, чел ли е като момче истории за морски битки, за съкровища и невероятни открития. Веднага ми отвърна, че е изчел всичко издавано в България за плаванията на великите морски откриватели – Христофор Колумб, Джеймс Кук, Магелан, Беринг и още много-много книги за пирати, съкровища и приключения. „Тогава нямаше компютри и ние четяхме повече. А един като прочетеше някоя такава книга, после тя минаваше през всички ни... Сега вече ползвам и чужди езици, намирам много интересни неща в Интернет, а с голямо удоволствие чета книги за морската война в Атлантика и на Тихия океан 1939-1945 година. По тази тема преди години имаше много малко издания.”
Не зная какво е изпитал, когато за първи път е вдъхнал морски въздух и е видял морето. Но явно мечтите му са били наистина силни, а решението – твърдо, защото малкото момче от сърцето на сушата е извървяло пътя от курсант до заместник-началник на Генералния щаб на ВМС по операциите. Сигурно не му е било лесно, но признава, че като всички, свързани с морето, и той е безнадеждно заразен от романтиката на професията си.

Дългият път към лесните решения
„Във всеки етап от командирската си кариера – разказва ми контраадмирал Манушев – съм взимал трудни решения. Колкото повече нарастват командирските отговорности и правомощия, толкова и решенията стават по-трудни. Защото понякога става дума за човешки съдби. В корабната си служба винаги съм си давал сметка, че нося отговорност както за състоянието на оръжията и бойната техника, които са ми поверени, така и за живота и здравето на всеки един член от екипажа. И не си правя илюзии, че в бъдеще трудните решения, които ще вземам, ще станат по-малко.”
А има ли в морето лесни решения? – питам с цялата наивност на сухоземно чедо. Контраадмиралът ми отвръща, че определението „лесно решение” може да съществува само на белия лист, в някоя задача от математиката или физиката. В живота, особено в живота на моряка, лесни решения няма. Спомня си как само преди няколко месеца му се е наложило да воюва и на сушата. Тогава, в помощ на скованата от зимната стихия Варненска област, изпратили плаващ транспортьор. За зла участ обаче транспортьорът попаднал в капана на снеговете и животът на екипажа бил в голяма опасност. Тогава контраадмиралът успял да се пребори с най-различни институции и да сформира ешелон от верижни машини, които да поведе към района, в който бедства неговият екипаж. Не се стигнало дотам – моряците били спасени и дори станали любимци на хората от района заради проявеното от тях мъжество в екстремна ситуация.

Искаш ли да научиш кой последен напуска кораба при крушение? Прочети брой 10 на списание Стандарт За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година