Брой 206

Пътуване без куфар

Куба в 33 подзаглавия


Соледад Мора, снимка

Днес съществуват много начини да откриеш Америка. Един от тях е да повториш стореното от Колумб: да започнеш от Куба... и да я изживееш, както казва Маркес, за да го разкажеш.

Визи
Първата стъпка към кое да е чуждо място на планетата са визите. Кубинците не изискват виза, вместо нея издават туристическа карта. Единственото условие е резервация от хотел. Картата струва към тридесетина долара и представлява бледо зеленикаво картонче, разделено на две. При влизане удрят печат в лявата графа, при излизане – в дясната (и си взимат картончето). В паспорта – нищо, все едно никога не си бил там. Правят го, за да спестят евентуални проблеми на гостите си, които сетне отиват или искат да отидат в Щатите.

Цени
Втората предварителна стъпка е да се осведомиш за цените. Ала в днешното време стойностите са толкова относителни, че е трудно да се каже еднозначно дали Куба е евтино, или скъпо място. Не е лесно да се намери хотел за под 100 конвертируеми песос на нощ (стая за двама). И наистина повечето хотели приличат на декори от 1001 нощ, но същевременно има частни квартири за по 12, 15 или 20 конвертируеми песос на вечер, където условията също надхвърлят очакванията. По-важно е обаче да се знае каква валута да носи човек, за да я обърне в конвертируеми песос. Отговорът е: каквато и да е, само не и американски долари, тъй като доларите са двойно облагаеми (и това е кубинският отговор на щатското вето). Едно евро е към един и тридесет в конвертируеми песос.

Трето
Посетих Куба през 1995 след т. нар. специален период, сетне през 2001, когато възроденият туризъм бе достигнал най-високата си точка, и сега, през февруари на 2009. Все ходя по работа, работата все е различна (първо бях като моряк, после като журналист с проекта Другата България и сега като писател по покана на Международния панаир на книгата) и винаги заварвам Куба променена почти до неузнаваемост. Този път ми се стори по-суетна, някак по-материална, макар веселата палавост да не си е отишла.

Малеконът
Няма начин да си в Куба и да не идеш в Хавана. Няма начин да си в Хавана и да не минеш по малекона (крайбрежната улица). Малеконът не е просто стена, граница между сушата и водата, нито само красива гледка, а място със собствен живот. Тук тупти сърцето на столицата. Тук гмурците демонстрират смелостта си, а риболовците сръчността си. Тук се разхождат любовта и първата целувка, преди да се превърнат в незабравими спомени или в снимка за конкурс, запечатана от камерата на някой чужденец.

Фотогеничност
И понеже стана дума за снимки, ще цитирам човека с камерата до мен – Соледад Мора: Тук не се изискват особени професионални умения, за да правиш добри снимки, просто натискаш бутончето и почти винаги се получава, защото и Куба, и кубинците са много фотогенични. Соледед дойде на острова да представи своя изложба и си тръгна с материал за три нови изложби.

Хабана Либре
Хотелът Хабана Либре, чието предишно име е Хабана Хилтън, е друг символ на столицата. Исполински, прохладен, луксозен, със стенопис на Амелия Пелаес на фасадата... това, което го прави различен от останалите, е, че именно тук е сформирано и оттук действа първото революционно правителство.

Авенида 23
Преди да се установи в Хабана Либре, бунтовническата каравана, начело с Фидел Кастро (на 8 януари, точно преди 50 г.), триумфално дефилира по Авенида 23. Днес това е най-важният булевард на целия остров; границата между старата и новата част на столицата и едно от местата, където по кое да е време на денонощието има движение.

Кавалерът от Париж
Той всъщност никога не е бил в Париж, изхранвал се е с просия и май никой не знае истинското му име, ала има негов паметник в центъра на стария град, точно през входа на катедралата Сан Франсиско. Мнозина го помнят съвсем ясно (той умира преди малко повече от десетилетие). Разказват, че бил интелектуално извисен, цитирал поеми на влюбените и изумявал любопитните с историите си. Нарекли го Кавалера от Париж, тоест кавалера от столицата на изкуствата. Отплащали му се с каквото искат и когато искат. Днес брадата и показалецът на лявата ръка на статуята му са протрити от допир. Градската легенда гласи, че изпълнява по едно желание на всеки, който едновременно го хване за брадата и с другата ръка докосне показалеца му. И хората се редят на опашка.

Че
Че е типично аржентинско обръщение, заместващо хей, приятел, ти и каквото още се сетиш от този род. Ернесто Гевара е аржентинец (с доза ирландска кръв в жилите). На аржентинците понякога им викат "че". Неговото "че" се превръща в идентификация, в прякор, в собствено име. После кубинците го национализират и канонизират (ликът му се среща на всеки ъгъл върху всичко, което човек може да си представи). После светът го интернационализира. Едно време Джон Ленън беше казал, че Бийтълс са по-известни от Исус. Днес Че е по-известен от Бийтълс.

Революция и реклама
По кубинските здания, улици и шосета няма рекламни плакати на продукти и концерни. И, честно казано, от естетска гледна точка изглежда по-добре, а в психологически план човек се чувства по-малко бомбардиран. Това, което може би е в преразход обаче, са бейзбройните изображения на Хосе Марти, Камило Сиенфуегос, Че и революционни послания, някои от които звучат двусмислено (Аз ви имам вас. Подпис Фидел) или направо неразбираемо (Учение. Работа. Куршум). Мерилин Монро рекламира американския стандарт (козметика и фалшиво лустро), Че рекламира кубинския (барета и тревожен поглед в бъдещето).

Брадатите
И още нещо по темата. Днес е рядкост да срещнеш дългокос или брадат кубинец, самият климат не го позволява, но когато бунтовниците влизат в столицата, всичките са с бради и дълги коси, затова ги наричат Брадатите. Брадите и дългите коси (не непременно заради кубинския пример) са символ на несъгласието, на съпротивата срещу правилата. Обяснението на Фидел Кастро (в 100-часовия разговор с Рамонет) е по-скоро практично: ако не се бръснеш, пестиш време (около три дни годишно), средства (поне тридесетина долара за година), а и в условията на партизанска борба намаляваш възможността врагът да вкара предатели в редиците ти.

Двете Селии
Селия Крус е най-известната латиноамериканска певица, държи рекорда сред колегите си в салсата за най-много златни албуми и най-високи хонорари. Прекарва по-голяма част от своя живот в Съединените щати, ала никога не спира да повтаря (извиква-изпява) известното Асукар! (Захар!) – нейният начин да изрази гордостта си, че е кубинка... Селия Санчес я няма на огромните афиши на революцията, макар да е била в т. нар. Каравана на победата, да е сред основателите на движението 26 юли, да е създателка на женския взвод Мариана Грахалес, да е участвала в сражения в Серия Маестра редом до Фидел и да е негова интимна приятелка. Тя избира живота в сянка (с безспорно влияние зад кадър в политическите решения). Това също е начин да се демонстрира гордост.

Мар пасифико
Цветето мар пасифико наднича отвсякъде. Един път е червено, друг път виолетово, бяло, розово, но винаги със същия имидж на аристократка с дълбоко деколте. Казват, че означавало изненада. Тоест, когато го подариш, обещаваш изненада, положителна изненада, за да съм точен. Има и друга версия, много по-непопулярна в градския фолклор: че го подаряваш, за да се разделиш с някого, една елегантна и безгласна раздяла.

Материалът продължава в брой 207


Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година