Брой 219

Нестандартно

Първо: Ремонт на покрива...


Низините не искат плюс върховете не могат е равно на революционна ситуация, класическа формула от учебниците по история

Разбира се, става дума за формата на управление, тоест когато низините не искат да бъдат управлявани постарому, а върховете не могат да управляват постарому, неизменно се поражда революционна ситуация, която директно или индиректно води до революция. Революцията посвоему може да бъде мирна или кървава и е прелюдия към еволюция. В аномалиите, когато дадена революция има, да речем, нееволюционен характер, то по мирен или въоръжен път възниква контрареволюция, чиято последна спирка всъщност пак е еволюцията, но в този случай се минава по по-дългото трасе.

Съзнателно или не, човечеството светува в перманентна революция още от Адам и Ева, та до наши дни. Революциите невинаги имат политически характер, но да, независимо от характера си, те неизбежно оказват глобално влияние. Векове преди да бъде открит, назован и превърнат в модерно мислене, ефектът на пеперудата действа безотказно върху човешката история. Френската революция например отекна на 10 000 километра, чак на отсрещния бряг на океана, и роди първата в света държава, управлявана от чернокожи бивши роби (Хаити). Наясно сме също с разпространението и влиянието на Октомврийската революция, на революциите в половин Европа от 1848 година или пък на Гражданската война в Съединените щати (която е революция срещу установения от британските колонизатори ред) и така нататък назад в историята.
Ала революциите в човешкото летоброене не са непременно шумни, кървави събития, с много трупове подире. Откритията, изобретенията, индустриалната революция също са вид революции и не се нуждаеха от жертвоприношения, за да бъдат задействани в позитивна посока. Нима въвеждането на писмеността от шумерите три хилядолетия преди новата ера не промени човешката история завинаги? Нима сметалото на китайците отпреди 2500 години или пък фотографската камера на французина Жозеф Ниепс от 1823 не революционизираха света? Очевидният извод е, че и без оръжие в ръка, без да убива в името на по-доброто бъдеще човекът винаги е бил и е в перманентна революция, защото идеята за еволюция е залегнала генетично в неговия маниер на мислене. (Друг е въпросът, че често идеите изпреварват времето си или се лансират недоогледани от всички ъгли, заради което сто години след първия автомобил ни се налага да търсим пречиствателни филтри...) И тук стигаме до най-важното: до главата, до човешката глава.

Всичко е в главата, казват, чрез главата-мисълта се разболяваш, чрез главата-мисълта се лекуваш. На­скоро дори ми попадна интересна хипотеза, според която вечността на индивида можела да бъде постигната, ако се намери начин да се съхрани активността на мозъка... Ето защо, рефлектирайки към темата на днешния брой, си мисля, че съществуват не десет, а милиони неща и фактори, които могат да променят света, които практически го променят, понякога без да си даваме сметка, но най-осезаемата, най-истинската промяна, поне на човешкото битие, е в главата на самия човек, в начина му на мислене. Следователно колкото по-съзнателен става човекът, толкова по-обновен и уютен ще бъде неговият дом, планетата. И съзнателен не означава задължително изобретателен. За много, да не кажа за всички от актуалните ни проблеми миналото ни е завещало отговори, които за съжаление сме забравили или на които просто сме престанали да обръщаме внимание.

Например винаги е имало Ел Ниньо и Ла Ниня, но в миналото човекът е умеел да съжителства с тях, нещо повече, чакал ги е, защото ефектът им практически е водел до облагородяване на почвата. Днес те са в списъка на бедствията, защото там, където е имало почва, сега има бетон, съвременният човек е завзел територия от природата, построил е къщата си на самия бряг (а на не десетки метри по-навътре, та да остане незасегнат от колебанията на водното равнище) и съответно всяка промяна на амплитудата води до разрушения, страдание и смърт. Казва се, че изсичайки горите, човек ще унищожи природата, но не е вярно. Изсичайки горите, човекът ще унищожи единствено себе си, а природата все ще намери начин как да мутира и да продължи съществуването си, както е съществувала преди Адам и Ева. Тоест това, че природата ни трябва на нас, не важи в обратния смисъл на фразата. С природата не се воюва, а се съжителства, защото самият човек е част от нея. Когато масово осъзнаем това, ще ни олекне и светът със сигуност ще се промени, и то за добро.

В резюме, когато покривът ни е добре укрепен, дъждът носи радост, защото полива градината и дърветата отвън, ражда живот, че даже и поезия, ако щеш. Но когато покривът ни е прогнил, същият този дъжд се превръща в бедствие, понеже пълни къщата с вода, носи влага, болести, проблеми в инсталацията, а оттам произтичат още хиляда и една злини. Значи първо трябва да си поправим покрива – и този на къщата, и този, който носим под косата си, а останалото е Божа работа...

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година