Брой 220

Уикенд посоки

Врата към невидимото


Елеонора Гаджева, снимка

Натежали житни класове, полюшвани от вятъра, гледат към хоризонта, а после започва синьото на небето, единствено тичащата надолу река разделя със своя хлад полето. В средата красива вила от бял мрамор, огласяна от детски смях, и звънлив глас на млада жена... звучи като красив кадър от филм, но по-скоро е нещо, което виждам в съзнанието си, провокирано от посещението ми във вила Армира и свързаните с нея истории за знатни римляни, богати пиршества и изкусни майстори на стари мозайки...  

Нереално
Някак нереално се чувствам, мързеливо облегната на дървената пейка, галена от лъчите на изгряващото слънце. На няколко крачки от мен напет и много гласовит петел се опитва да вдъхне живот на заспалата махала. Меката мараня, още сънена, бавно се вдига от хълма. Всичко е свежо, утрото е прекрасно и обещава интересен ден в околностите на Ивайловград.
Няма как да се намираш някъде в района и вече да не са те попитали посети ли вила Армира. Това е най-голямата гордост на местните, а би трябвало да е така и за по-голямата част от българите, макар че не съм много убедена в последното. Не защото те не биха я оценили, а просто защото все още не са я видели. Така че ти предлагам да посетиш вилата и сам да решиш струват ли си всички изречени хвалби по неин адрес.

Великолепната
Иначе всеки, разгледал този архитектурен паметник, би се съгласил, че това е един от най-богатите частни домове дворци, разкривани на територията ни, че е забележителен по начина на построяване, рядко и много интересно свидетелство от някогашната римска империя и, не на последно място, че има само още два такива съхранени в Европа.
Вила Армира се намира на 4 км югозападно от Ивайловград, до самия й вход има път, който се отклонява от главното шосе. Построена е през втората половина на I век сл. Хр., когато по тези места са живели тракийски племена като киконите. Според ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева този район е бил нещо като “входна врата” на римляните към Тракия. Тракийският владетел (базилевс) и знатен аристократ, собственик на вила Армира, е получил римско гражданство по заслуги. По времето, когато във вилата е кипял бурен живот, тя е изглеждала като богатите римски вили в Помпей преди изригването на вулкана Везувий. По обем, разнообразие и качество на запазените елементи вила Армира остава и досега единственият подобен паметник не само в българските земи, но и въобще в границите на балканските римски провинции. Местонахождението й отговаря на всички изисквания за строителство на частно имение: да бъде разположена в красива местност, на южен склон, близо до важен път – в случая разклоненията към Виа Егнация (през Тесалоники за Мала Азия, а по-късно и за новата столица Константинопол), но не съвсем до пътя, за да е защитена от разбойници, да има икономическа ефективност (наблизо се намирала кариера за добиване на мрамор с високо качество, конкуриращ пароския) и, не на последно място, собственикът да притежава римско гражданство. Предполага се, че е бил тракиец и е получил такова гражданство за военни заслуги.
Стените са били облицовани с мраморни плочи, прозорците са били остъклени, което е изключителна рядкост за онова време, подовете – покрити с мозайки. Цялата сграда е на площ 3600 кв. м, на два етажа, на първия са били помещенията за гости, пиршества, жилищата на семейството, баня със сауна – всички организирани около голям басейн с покрити коридори около него. Имало е градина за разходки и тераса. По стените й имало стенописи в червен, бял, черен, зелен и охраво-жълт цвят. Схемите на украсата са отговаряли на последния помпеански стил в живописта. Всички сведения сочат, че вилата е била построена и обзаведена в разкош. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст), от която все още могат да се видят останки. Още през първата половина на II век към вилата се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн.

Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата и е смятан за пазител на семейството. В продължение на векове тук е кипял бурен живот, в долината край господарската къща са били жилищата на тези, които са работили в нея. Поколения са се сменяли едно след друго до IV в. сл. Хр., когато дворецът е бил опожарен. Това се случило след битката при Хадрианопол (днешен Одрин) през август 378 година в края на Втората готска война. След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV век вила Армира е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл. Хр.

През времето
Било време на разкош, на хармония и благоденствие, но и тази история си има край. Сякаш да приюти и съхрани и малкото останало, спомена за щастливи времена, земята покрила останките от вилата и оставила всичко в миналото.
Останките от вила Армира са открити през 1964 година при строителството на язовир. Археологическите проучвания са проведени под научното ръководство на д-р Янка Младенова, по-късно и от ст. н. с. д-р Гергана Кабакчиева, която има изключителен принос към работата и популяризирането на този архитектурен паметник. 
През 1992 година вилата е ограбвана неколкократно. Главите на хермите са отсечени, мозайките – тези с изображението вероятно на първия собственик и с горгоната (символа закрилник на семейството) от огромната зала за пиршествата, са изчегъртани парче по парче. Някои от предметите, откраднати от вилата, сега са в частни колекции или се предлагат на търгове в големи аукциони. Тъжна и жестока съдба, което явно не е проблем за иманярите и тези, които се ползват от техните кражби. Добрата новина е, че проектът за възстановяване продължава, макар и трудно, заради липсата на средства, но може би един ден ще имаме щастието да видим вила Армира в пълното й великолепие.

Слънцето беше стигнало средата на своя път, по пладне си тръгнахме от вила Армира, за да продължим да се срещаме с истории от региона на Ивайловград.

Материалът е осъществен с любезното съдействие на Българската асоциация за алтернативен туризъм (www.baatbg.org)

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година