Брой 227

От редактора

Ще забравиш ли?


Вдигнах чашата и отпих от топлото капучино. Не исках да съм тук сега и да слушам тази история, исках да избягам и да изтрия от паметта си това, което току-що бях научила. Вглеждах се в лицето пред мен и се отпитвах да открия черти, които са ми познати, знаци, които да ми подскажат, че това е същият човек, с когото имаме толкова общи спомени. Само силният аромат на мляко с кафе ме държеше в настоящето.
Има истории, които е по-добре да не бъдат разказвани, такива, които да останат дълбоко заключени в най-тъмната стаичка на съзнанието ни. Дълбоко затрупани от хубави моменти с любими хора, от спомени за семейни празници, от усмихнатите очи на любим човек. Толкова дълбоко затрупани, че един ден решаваш, че изобщо не ги е имало. Но не става така, те сякаш правят всичко, до което се докоснат, да изглежда безсмислено, силните цветове на хубавите моменти да се измиват, а усмивките да са странно разкривени. Като излязат на светло, стават дори още по-страшни. Не исках да познавам тази страна от характера на моята приятелка. Знаех я като мила, добра, любезна, дори прекалено любезна, особено с хора, които ежедневно се възползваха от това й качество. Познавах я от толкова дълго време, почти откогато познавах и себе си, а сега тя беше различна, чужда, далечна. Не исках да научавам историята й, макар че на кого се разказва такава история, ако не на човека, който най-добре те познава и знае защо постъпваш по този начин в тази ситуация.
Дъждът броеше капките по перваза, а те отскачаха коя от коя по-високо - не че щяха да стигнат кой знае къде, но нали това си беше техният танц, трябваше да го танцуват като за последно. Усещах, че страните ми са мокри, плачех ли? Не бях усетила. Тази история не е моята и жената, която стои срещу мен като подсъдим, очакващ присъдата, не е моята приятелка, тя не постъпва по този начин. Защо хората разказват истории, които по-скоро искат да заключат зад дебелата врата на забравата или най-добре да изтрият, както дъждът, който продължаваше да кара паважа да блести, измива праха от премяната на дърветата. Страшните истории, които показват една друга страна от характера ни – тъмната, по-добре да не бъдат разказвани, особено ако след това не могат да бъдат забравени.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година