Брой 227

Хора

Поколението Нова генерация


Ангел Цветанов, снимка

Историите се повтарят. Историите от живия живот винаги са били по-интересни от измислените. А хората обичат да измислят истории, да ги разказват като преживяни, като действителни, да ги превръщат в легенди. А после всички вярват на легендите. Преди легендите за Нова генерация стои истинската им история. Голяма част от нея все още не е разказана. Настоящите герои от онази история продължават да правят силна и независима музика за новата генерация и съвсем както преди са застанали повече от тъмната страна. За наше щастие тя е предпочитаното убежище на изкуството днес, а и винаги.

Говоря с Кристиян Костов, Михаил Пешев и Симеон Воев в апартамент, част от който е превърнат в студио. В началото е трудно да решиш дали си в студио на художник, или на музикант, тъй като едновременно съжителстват големи платна и музикална апаратура. Краят на 80-те години, тогавашната и днешната свобода да бъдеш себе си, както и някои заблуди обсъждаме заедно с групата, която сякаш никога не е преставала да бъде авангардна за времето си. Вероятно защото е много истинска.
Работата върху новия им албум VIA е приключила, събрани са общо 13 авторски парчета, а албумът звучи и изглежда космополитно, лек и без така добре познатата ни родна претенция.

Свобода и независимост
„Събрахме се отново заедно всички, които бяхме в Нова генерация – Алина, Катя, Кристиян, Мони Воев и аз – казва Михаил Пешев. – Всъщност никога не сме преставали да общуваме помежду си, такъв е случаят и сега, работим заедно от Берлин и Монреал до София.” „Говорим на един и същ език, правим музика, видеоарт, мултимедия заедно с нашите приятели – допълва го Кристиян Коев. – Ние не сме центърът на тази концепция, събираме кръг от съмишленици артисти.”
Артистите в случая са художникът Димитър Яранов и Ягама, която е видеоартист. Така разбирам и че картините в студиото са на Димитър Яранов, част от тях са използвани за графичното оформление на VIA.
„Всъщност логично е да сме там, където сме сега, правим музика от средата на 80-те години и след периода, наречен от нас канадски, някак естествено беше да създадем нещо като репрезентация на цялото време, в което всеки от нас беше музикант някъде по света. В Канада правихме музика повече от 10 години в различни формации, участвайки в тамошните сцени, и това означава, че имаме по-дълъг период на сцената там, отколкото тук.” Кристиян добавя също, че когато напускат България през 1990, са малко над двайсет и повечето музикални влияния получават зад граница. В Канада ги определят като “Манчестър поп алтърнатив”, свирили са с британски групи и са участвали в монреалската клубна сцена основно с групата The Clouds.
„Този период приключи до 1996 г. Занимавахме се със звукозаписни студия, визуално изкуство, мултимедия, уебсайтове. По-късно всеки имаше своя персонална причина за връщането си в България”, допълва Кристиян. През цялото време групата не губи връзките помежду си, нито са достоверни твърденията, че когато Кристиян и Михаил напускат България, изоставят групата и Димитър Воев. Доказателство за това е, че единственият липсващ от „старата” Нова генерация всъщност е легендарният фронтмен. Затова и събирането им отново след толкова години е белег за една приятелска банда. За жалост и  една от малкото „осемдесетарски“ групи, запазила връзките си  по същия начин, по който е запазила независимостта си.

Светят в тъмното
Интересно ми е да разбера какви емоции излъчва новият им албум. “Той не излъчва, а облъчва”, категоричен е Михаил. След усамотяване с тази музика установявам, че не само че облъчва, а и свети в тъмното. Онова тъмно пространство, в което, нека не се заблуждаваме, продължаваме да живеем и сега. По-добре е да си в тъмното, когато на светло основно е интонационната среда на дискотечния фолк и естетиката на „успелия” бизнесмен и силиконовата му любима. Без да познавам много добре „онзи” период от зората на демокрацията в България, зная, че освен чисто материалните изменения голямата промяна не се случи. Затова си и позволявам да ги питам дали онова време раждаше готините групи повече и дали сега не е по-скучно.
„Във времето на 80-те имаше много заряд, много готини банди – Октомври, Атлас, Клас, Ера, Контрол, Кале.” Кристиян споделя мнението ми, че ситуацията само изглежда променена. И все пак: „Винаги трудното е едно и също навсякъде по света.” Митко Воев беше уловил емоцията на черно и тъга в нашия живот, ние имахме само това тогава. „Интересното” на онова време предпочитат да го гледат на филм, но не и да го живеят отново. И тримата споделят мнението на Кристиян, че ъндърграундът е култура, която се изгражда от хора, които живеят по този начин. Нова генерация продължават да бъдат ъндърграунд банда и в Канада, и което е още по-достойно за уважение, продължават да бъдат активни музиканти, за разлика от много от колегите си от родните групи. Но успехът им не се дължи на изговарянето на прости политически послания. Както текстовете, така и музиката заедно с цялото им декадентско излъчване са причините за онази носталгия, която задавя стария им фен, днес на 40, и зарежда всеки дистанциран от пошлостта тийнейджър.
„Митко Воев не беше политичен, неговите текстове бяха социални, затова той успя по толкова брилянтен начин да пресъздаде времето и настроенията от тогавашната епоха. Нито тогава, нито сега се опитваме да казваме нещо специално.”
Кристиян Костов и Митко Воев правят първите си китари на 12, заедно са от първи клас, Кристиян учи малкия брат на Митко – Симеон, част от старата и настояща Нова генерация.
Да си от тъмната страна за подобни групи означава да не искаш да бъдеш нещо на всяка цена и да избереш сам вида си, мнението, себе си. Това също значи да се откажеш да бъдеш нечие рекламно лице, защото цената на одобрението на публиката е по-важна от цената на спонсорския договор. Надявам се също феновете на групата да имат сетивата да разберат и това, а не само да пресъздават фолклора на легендите от 80-те години.
Без да афишират шумно своето присъствие, Нова генерация минават през фестивали като MTV Exit, Spirit of Bourgas, подгряват Депеш мод, печелят интернет конкурса на BritishCouncil за банда и песен на 80-те години и започват да промотират последния си албум със стилна изява в парти центъра 4 км.
Често канят млади музиканти и артисти, защото Нова генерация не е само име, а ценност. Съзнателно търсят хора от други поколения, откривайки важното усещане да бъдат с една крачка напред. Не искат да останат в онзи момент, да ремиксират старите си парчета, да възстановяват образа на първата група. Сега си давам сметка колко хубаво всъщност е, че тези хора стоят зад името на групата, зад посланието й.
Михаил приема спокойно факта, че истинското изкуство е форма на лукс. „Да, работата ни продължава да бъде форма на лукс, както беше и преди години, трудно е да си концентриран само върху това, да притежаваш нужните пособия и апаратура, за да работиш само върху музиката си.”

80-те завинаги
Тъмни очила, дълги коси, всяка вечер полицията те спира. Групата свири в Летния театър, в Лиляна Димитрова и някои читалища. Баровете са баровете на хотелите, а хората са на Магура, Кравай, Кристал, Червеното и, разбира се, Синьото.
„Синьото кафе се беше превърнало в борса за участия, там можеше да видиш Контрол, Ера, на масите стояха музикантите на по чашка, а при тях идваха тогавашните “промоутъри”. Уговорките обикновено са за концерти с други групи, в спортни зали и читалища, хонорарите варират, а полицаите си бяха такива, каквито са и днес, вършеха си работата.” Кристиян си спомня как Воев драска текстовете на групата по време на купони, а Михаил разказва как, ако се наложи, едно парче се пише, аранжира и изпълнява за два дни.
„Въпреки че концертите тогава се правеха по много неадекватен начин, залите винаги бяха пълни. Събираха се групи без умисъл, повечето свиреха хардрок и неговите разновидности и хората не знаеха как точно да се държат с феновете на друга музика освен тяхната. Имахме петнайсетдневно турне с Контрол, които звучат хеви, макар и наши приятели.” Кристиян, Михаил и Симеон си спомнят донякъде със смях и тъга за случките им в провинцията, както и за отношението на властта.
Стадионът в Плевен предлага удоволствия за всички сетива. На саундчека се оказва, че няма апаратура, тъй като Пенчо Кубадински има изява в Правец и групата получава озвучителни колони с големината на вефове. Апаратурата пристига, а огромно количество хеви метъли и огромно количество ню уейвъри разбиват вратите на стадиона, преди да започне концертът. На първите три акорда хвърчат шапки и групата е принудена да си тръгне след третото парче.

И все пак Нова генерация продължава да живее за наша радост, така че да може да открие с музиката си онази част в душите ни, която ни прави от едно поколение.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година