Брой 227

Тема За ХОРАТА

Когато „сянката” ни контролира


Светослав Куцаров, снимка

Тъмната страна на личността на всеки от нас си има свое професионално име в  психологията – нарича се „сянката”. Това са аспекти на личността, които не всеки иска да познава твърде отблизо. Още повече че често това са неосъзнати импулси за действия, които не са твърде лицеприятни. Качества, които са стаени дълбоко в нас и биха ни уплашили, ако излязат наяве, в разговор с психотерапевт например.

Виждаш ли сянката си?
Когато се опитваме да видим сянката си, осъзнаваме и често се срамуваме от онези качества и импулси, които отричаме в себе си, но виждаме в другите хора. Качества като груб егоизъм, мързел, глупост, лекомислие и безотговорност, жестокост, крадливост, страхливост, прекомерна любов към парите и вещите...
Ако се ядосаме на някой приятел, който ни упреква, че сме сгрешили, това е знак, че гневът ни алармира за тази част от нашата сянка, която досега не сме осъзнавали, но тя е причина за грешката в поведението ни. Сянката не се състои само от пропуски. Тя често се проявява в някакъв импулсивен или небрежен акт. В моменти, когато, преди да си помислил, си казал нещо грубо и саркастично или пък когато взимаш неправилно решение, водещо до нежелани и неприятни резултати.

Тъмната страна на човека е описана от народите по света в различни легенди и митове. По този начин тя е осъзнавана от хората в тяхната хилядолетна история. Историята на Медея и мита за златното руно и подвизите на Язон е такъв мит. Отхвърлена от своя мъж Язон, Медея неистово се стреми да отмъсти за неверността му. Тя не намира по-добро наказание за него от това да убие децата си. Така е сигурна, че ще му причини вечна болка и ще бъде отмъстена.
Отмъстителността е част от нашата сянка, тя е особена форма на враждебност, свързана със задържането на проявата на непосредствена агресия, и целта й е да се плати за причинени страдания.

Жестокостта на една майка
Двойната роля на майката като богиня на съзидателното начало, даващо живот, и богиня на деструкцията – тъмното, разрушителното начало в женската същност, е добре документирана в много митове и религиозни идеи.
Един поразителен пример за тъмната страна на майката има и в историята на ХХ век. Това е историята на Магда Гьобелс – съпругата на Йозеф Гьобелс, идеолога на Хитлер и негов министър на пропагандата от 1933 до 1945 година. На 1 май 1945 година Магда убива с помощта на доктор Щумпфегер – личния лекар на Хитлер, своите шест деца с отровата цианид. За този случай по-късно разказва Рохус Миш – последният свидетел на дните на семейство Гьобелс, Хитлер и Ева Браун в бункера в края на април и началото на май 1945 година. Миш е бил лична охрана на Фюрера през последните пет години от живота му, бил е близък свидетел на всичко, случващо се с него и обкръжението му.

През 2005 година, след 60 години пълно мълчание, решава да разкаже спомените си пред Никола Бурсие. Една от историите е свързана с Магда Гьобелс. Миш си спомня как веднага след убийството на децата си тя спокойно седнала на масата в съседната стая и извадила колода карти, а когато Гьобелс я попитал какво прави, след като дълго я наблюдавал, тя невъзмутимо му отговорила, че реди пасианс. По-късно излязла от стаята, за да направи кафе в кухнята на предния бункер. „Децата лежаха мъртви в съседна стая на няколко метра”, спомня си Миш.
По-рано, на 26 април, в бункера пристига граф Роберт Грайм заедно с помощничката си – капитан от авиацията, пилот изпитател Хана Райч. Между другото, тя е единствената жена в историята на Вермахта, носител на железен кръст за храброст. И двамата са успели по чудо да кацнат с лек самолет Физелер Щорх до Бранденбургската врата. Двамата предложили помощта си  на останалите в бункера, а Райч се опитала да убеди Магда Гьобелс да пусне децата си, като й обещала, че ако е необходимо, няколко пъти ще излитат и кацат с малкия самолет, но ще ги изведат от Берлин. Напразно. Магда Гьобелс и мъжът й се самоубиват късно вечерта на 1 май, също с цианид. Зловещата история на Магда се засилва от факта, че тя е осиновено дете на богат търговец евреин, което не й е попречило да подкрепя своя съпруг в реализирането на плана за пълното прочистване на немската раса от опасната еврейска „зараза“ чрез холокоста.

Част от групата
Много често тъмната страна на човека, неговата сянка е изложена на колективно заразяване. Например, когато човек е сам, той се чувства относително добре, но когато „другите” – хората от обкръжението му, правят тъмни, примитивни неща, той започва да се притеснява, че ако не се присъедини към тях, ще бъде сметнат за глупак и рискува да остане извън социалната група. И така дава път на импулси, които изобщо не са му присъщи. Ето защо много често групите от деца в пубертетна възраст са склонни към особена жестокост спрямо някои свои връстници, свързана с психически и физически тормоз.
Пример за това е изследване на психолози от 1973 година на групи деца в скаутски лагери в САЩ. Те регистрират, че когато група от 12-годишни момчета се окажат сами в палатков лагер без ограниченията, наложени от присъствието на възрастните, с готовност се съревновават помежду си, но добронамереното състезание скоро се превръща в жестока „война в мащабите на дванайсетте им години”. Също като в романа Повелителят на мухите.
Възрастните също са способни да правят злини със забележителна лекота, ако изпълняват нареждане и са в група. Най-яркият пример са опитите на американския психолог Стан Милграм от 70-те години на ХХ век. Изправени очи в очи пред внушителен ръководител, който за тях е авторитетна личност, 65 на сто от изследваните възрастни индивиди са готови да изпълняват изцяло заповедите му. При това не става въпрос за участници военни. По негово нареждане те подлагат на мъчителен електрошок пищяща невинна жертва в съседната стая. ”Жертвата” е подставено лице – талантлив актьор, чиято роля е да изиграе болката от електрошока. Разбира се, електрошокът също е фалшив, но участниците в експеримента не знаят това. Те са обикновени хора – работници, служители, професионалисти. Получават скромно заплащане за участието си и са по-скоро мотивирани от това, че „помагат на науката”. Обяснението, което им е дадено за експеримента, е, че се изследват процесът на заучаване, възможностите на паметта и дали наказанието помага за стимулиране на по-бързо запаметяване.

Храна за сянката
Сянката на всеки от нас се храни от страховете ни. Страхът е свързан с нашата креативност, в моменти, когато сме уплашени, очите ни са широко отворени, пулсът ни се ускорява, устата ни пресъхва, мускулите се напрягат, кръвното налягане се покачва. Това състояние на възбуда на автономната нервна система, отговаряща за телесните функции, е присъщо на всички бозайници, включително и на човека.
Инстинктите, свързани със страха, са в тесни взаимоотношения с агресията. Опасността отключва нападение, а при агресия действа същата възбуда, както и при страха.
Сянката на всеки от нас – нашата тъмна страна, включва агресията, импулса да причиниш болка или смърт на противника, когато си застрашен. Съдебните експерти по медицинска психология често трябва да правят експертна оценка на обвиняеми, които са извършили волно или неволно убийство. И много често констатират, че обвиняемият не знае какво го е подтикнало да извърши това посегателство върху живота на друг човек. Просто го е направил, но няма обяснение как и защо. Сякаш някой друг го е сторил. Имало е импулс, който не е могъл да бъде овладян. Тъмната страна, сянката, неосъзнатото в човека влечение към смъртта са го сторили.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година