Брой 227

Временно

Дяволът в нас


От месеци Дяволът в мен триумфира над Ангела. Обзел ме е гняв, не ми се общува с никого, а ако опитам, не се получава. Една непозната филипинка, която срещнах в Рим, ми помогна да възстановя равновесието. Беше почти полунощ и нямаше откъде да си купя билет за метрото. Тя ми продаде един. Аз не говоря италиански, нито испански, тя не знаеше дума английски, но някак си се разбирахме. Казахме си толкова много неща, колкото не бях си казвала отдавна с никого. Накрая ми поиска адреса, за да ми изпрати картичка в София, попита и за номера на телефона. Защо телефона, недоумявах. Как ще разговаряме? Тук си помагаме с ръце, но как ще стане по телефона. “Няма проблем! Аз само ще кажа: Здравей, Пепа! Аз съм жената с билета от Рим. И ти ще отговориш: Здравей, Виолета!” Колко е простичко, помислих си! И колко е предостатъчно и красиво!    
 
Според йогите човек е и демон, и бог. Съставките на тъмнината и светлината присъстват по равно у всички нас и затова от отделния човек, от семейството и обществото зависи кое ще излезе на преден план – добродетелите или лошотата. Злото на тази планета до голяма степен е резултат от невъзможността ни да постигнем равновесие със себе си. Съветът на йогите е да се грижим само за своя вътрешен мир, за своята собствена лудост – това ще разсее тъмнината и ще внесе хармония в душите ни.
За предпочитане е да уважаваме своята лудост, вместо да воюваме с нея. Почитай Дявола в теб, отнасяй се с него с респект и той ще стане по-добър от себе си. (Както се казваше в една стара песен: “Аз не съм толкова добър, колкото си мислиш. Но, обичай ме, моля те, и аз ще стана по-добър от себе си”.)

В Мексико има специални ритуали на самоопрощението. Написваш на лист недостатъците си, лошите прояви, моментите на разочарование от себе си. Опитваш се да си припомниш гнева и срама, които са те обземали в конкретните състояния на лудостта. Не спестяваш нищо. После си прощаваш – искрено и от сърце, за всичко, за което преди си се винил. Следва факелно шествие – изгаряш листа на срама, изпепеляваш лошотиите и тъмната страна в теб отстъпва по-голямо пространство на светлината и добротата в душата ти. Има и друг изпробван начин за бягство от злото, но той е дар от Бога – любовта.

Влюбените винаги са по-добри от себе си. Безумецът Нерон например, комуто приписват подпалването на Рим, ставал неузнаваем в присъствието на любимата си Акте – намалявал данъците на поданиците на империята, освобождавал роби, свирел, пеел, съчинявал стихове, заменил гладиаторските битки с шествия на светлината и музиката. Когато Акте го напуснала, демоните в Нерон победили – тогава той започнал гоненията срещу християните, убил майка си и бременната си наложница.
Ниското самочувствие е храна за тъмната страна на личността. Мисли като: “Не мога”, “Нямам талант”, “Грозна съм” гасят светлината в очите ни и ни правят лоши. Според теорията на Юнг изгасването на душата започва обикновено около и след 35-ата ни година. Той въвежда понятието “изгладняла душа” – душа, която копнее да си върне жизнеността. Последователката на школата на Юнг Клариса Пинкола Естес смята, че повечето женски депресии се дължат на ограничен душевно живот, лишен от новаторство и творчество. “Когато продължително време е била откъсната от своите цикли и творческите й потребности не са били задоволявани, жената се нахвърля на всичко: алкохол, наркотици, гняв, потискане на другите, промискуитет, фитнес, нездравословна храна”, пише Естес. Тя изследва детските приказки, в повечето от които има много тъмнина – вещици, Баби Яги, зли мащехи. И прави извода, че демоничните ситуации, появата и преодоляването на злото в приказните сюжети провокират въображението, интуицията, смелостта на децата и се отразяват добре на бъдещото им психическо здраве и на интелекта им. Сладникавите истории не водят до същия резултат.

Да си малко луд, да си изкушен от тъмната и мистериозна страна на живота е за предпочитане пред убийствената скука на рутината. В подножието на вулкана Везувий, чийто пореден гняв се очаква да избухне всеки момент, има 18 селища, жителите на които отказват да се преместят другаде. Предпочитат да живеят по острието на бръснача: за тях Везувий е приятел, земята наоколо е много плодородна, местните събират по четири реколти на година, а и намират някакво очарование в непредсказуемостта на утрешния ден. И правят прочутото вино Lacrima Christi (Сълзите на Христос). Според легендата Христос се разплакал, като видял как живеят хората, колко са тъмни душите им, как развратът, лошотата и алчността са победили светлината, колко са безсмислени дните им. Отпий от Христовите сълзи и пропъди Дявола от себе си, забрави страха и отключи сърцето си за приключението на живота, съветват съседите на вулкана.  

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година