Брой 234

Уикенд посоки

Делчево. Сплетени наръчи


Светослав Куцаров, снимка

Въздишката на вятъра, останала по мокрото на калдъръма, се гушеше в забравените гроздове над белите дувари и есенно рисуваше с дъха си, притихнала в сплетените наръчи...

Дрезгавият глас на резачката се караше със сърдито куче. Сега беше неин ред да оглася селото и нямаше намерение да позволи на друг да й отнеме първенството.
Последните дни на октомври, есенно сивото небе беше полегнало над притихналите къщи. От високото се стичаше вода и придаваше една закачливост на сгушеното в мъглата селце. Мирис на мокри листа, на камък и дърво – Делчево.

Три истории
В края на октомври в красивото планинско село на 9 километра от Гоце Делчев живеят около 60 човека, предимно възрастни, един холандец, който идва веднъж месечно, и един немец, който ни поздрави от високото на къщата си. „Хората напуснаха родните си домове преди години и още не са сигурни, че си струва да се върнат.” Така кметът Иван Панайотов ни срещна накратко с историята на местното население. Иначе Делчево, или Юч Дурук, както се е казвало до началото на 30-те години на миналия век, има много по-стара история. Едната от легендите разказва, че е възникнало през XVII век край турски чифлик и до 1912 година е било под управлението на Високата порта. Основният поминък на населението през XIX век е бил свързан със земеделие, предимно отглеждане на тютюн, с животновъдство и отчасти с кираджийство, дюлгерство и дърводобив. По това време точно през Делчево е минавал и основният път от Неврокоп за Мелник. В края на века в селото живеели 560 българи християни, повечето от които са били избити от турската войска по време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През 1934 година селото сменя името си Юч Дурук, или Трите върха, на името на българския революционер Гоце Делчев. „Макар че Яне Сандански също често е замръквал в Делчево, не само по народни дела – усмихва се кметът – след допитване до хората за име на селото, всички единодушно решили да се казва Делчево.”

„Друга история за възникване на селото разказва как преди много, много години тук е имало римска стражева кула, а с нейното изграждане са започнали да се заселват и хората. Но това са по-скоро предположения, макар че са свързани с твърдения на специалисти. Ако попиташ по-старите хора, те ще ти разкажат, че през XVII-XVIII век тук са се заселили двама овчари и от тях е започнало селото. Където и да се намира истината, сигурно е, че навремето между трите върха е кипял живот, имало е периоди, когато са се отглеждали по 4000 овце. В по-големите къщи са живеели по 22 човека.
Голямото обезлюдяване започва през 1960-1962 година, тогава хората масово се изселват в Гоце Делчев. Дори сега, като слизаш към града, има цяла една махала, в която живеят потомци на делчовлии.”

Селото и църквата
Доказателствата, че в селото са живеели дюлгери, и то добри, са много. Ако се разходиш из тесните вити калдъръми, ще видиш запазена старата възрожденска архитектура с просторни отворени чардаци и надвиснали над улицата втори и трети етажи. Високите бели къщи от дърво и камък, изправени като свидетели на времето, те връщат назад в годините, когато в Делчево на Трифон Зарезан, Гергьовден и на Богородица мегданът се изпълвал с хора, играели са се дълги хора, а песните са прескачали между трите върха. „Тази къща е била на местния тепавичар, бил заможен и вдигнал голяма къща, а когато прибирал шарените козяци и чергите от тепавицата и ги подреждал по чардака, цялата къща грейвала”, продължава да ми разказва кметът, докато пристъпваме по хлъзгавите камъни, измити от сутрешния дъжд. И не пропуска да се спре за кратко ту при един, ту при друг от местните. Разменя по няколко думи за времето, за зимнината, за дървата за огрев и продължава.
„С баба Катя сме много щастливи, че успяхме да съберем пари и от местните, и от дарители, за да подкрепим църквата”, хвали той клисарката на храма. Усмихната жена на около 70, облечена в черно, с живи очи и мека бяла коса, обрамчила светлото й лице. „Тя е една от дарителките и за построяването на параклиса над селото Св. св. Константин и Елена, ама там друг път ще ви заведа.” А църквата Успение Богородично наистина е най-личната постройка в Делчево, отвсякъде се вижда и гласът на неделната камбана прави селото по-живо. Строена през 1838 година, с ниска порта и високи бели тавани, с прекрасен дървен иконостас, с чисти черги по пода и една дърворезба дарение от делчовлия, който преди повече от трийсет години напуснал бащината къща и заминал да търси късмета си чак в Германия. „Но си обича селото и ако може, винаги помага с каквото има нужда”, усмихва се баба Катя под черната си забрадка.

След като се разделихме с кмета, още дълго вървях по белите камъни, неравномерно подредени между старите къщи, качвах се нагоре към гората, после се спусках в ниското. Селото и аз продължихме да си говорим, то имаше толкова много да ми разказва – как се харесва, оглеждайки се в облечената в късната есен гора, как се подготвя за зимата, как ще се свие в топлата шума и така ще дочака пролетта.
Една любопитна котка ми пресече пътя, спускаше се по калдъръма и грациозно слагаше лапа пред лапа, не бързаше заникъде, това беше нейното място, аз бях само гост. Огледа ме и небрежно отмина, имаше други по-важни дела. По стръмната улица възрастна жена, скрила се в синята си забрадка на големи червени цветя, подръпваше въжето на натовареното с дърва магаре, леко приведена се опитваше да го води нагоре по пътя, където щеше да го освободи от неудобния товар.
Зимата доволно се спускаше от мъглата, а селото все още не беше готово да я посрещне, не се беше нарадвало на богата есен.

А есента е най-красива в Делчево. Толкова красива, че не е за вярване. Окъпана в цветове – малко от старото ръждиво, малко от мекото червено, малко от зеленото, разбъркано с нахално жълто. И селото, свито на кравай в средата на шарената черга, хвърлена, за да стопли копнеещата за лятото гора. Готово да ти разкаже още и още истории, които никога преди не си чувал.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година