Брой 239

От редактора

Като край и за начало


Пук-пук-пук, малките огнени езичета се разхождаха по обгорелите каменни стени в търбуха на голямата камина. Застанала в средата на стаята, тя приличаше на отворената уста на някой мъдрец, седнал важно с кръстосани по турски крака, разказващ своите увлекателни истории. Червените пламъчета ту се събираха във вихрен танц, ту се пускаха и се разделяха на малки светулки, лазещи нагоре по стените към черното гърло на комина, от време на време се опитваха да докоснат ръката ми, сякаш ме канеха да потанцувам с тях. Усмихвах се, приятна ми беше компанията им, но само толкова. Историите, които се редуваха, бяха и добре познати, и такива, които чувах за първи път. Можех да стоя с часове и да ги слушам, толкова интересни приказки разказва огънят. Топлото пропъди мъглата, избърса студа от прозорците, направи светлината в стаята по-мека, очертанията на предметите се успокоиха и елегантно се покланяха пред топлината. Гласовете на близки хора придаваха неповторим уют на мястото, всеки искаше да разкаже, да преживее отново с околните своите хубави и недотам хубави моменти от годината. Навън тъмнината вече властваше, прегръщаше последните светли минути и ги подчиняваше на волята си. Следващите часове са само нейни. Така мъглата и тъмнината, спрели на ъгъла, обсъждаха последните новини около празниците, кой какво е приготвил, кой не е успял да се прибере навреме, кой все още очаква приятели и близки, те виждаха всичко и нищо не пропускаха... Студът също бавно се присъедини към странната компания, разбираха се и се чувстваха добре заедно. Сенките на закъснели минувачи ги заобикаляха, не се интересуваха много от техните разговори, не си струваше да привличат вниманието им, сгушени в дебелите си дрехи, бързаха към топлината на домовете си...
Пук-пук-пук, дърветата, обгърнати в огнена пелена, пееха последната си песен, тъжна, но и обещаваща. Аромат на смола, на гора, на истории от планината. Огънят не позволяваше на тъмнината, студа и мъглата да нарушат спокойствието в къщата, колкото и да надничаха през прозорците в опит да станат част от празника. Нежна музика от лютня, цигулки и красиви женски гласове се люлееше наоколо, като увличаше със себе си и обитателите на къщата.
Всичко се подчиняваше на магията на огъня. Магията, която ни кара да се връщаме у дома отново и отново.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година