Брой 239

Тема За ХОРАТА

Следите на огъня


Светослав Куцаров, снимка

Свикнали сме да казваме, че откриването на огъня е най-големият „остен” за развитието на нашата цивилизация. Но дали наистина е така. Ако се вгледаме добре в живота си, в плюсовете и минусите на ежедневието си, в проблемите на обществото си и околната среда, може би трябва да се замислим: Прометей дар ли ни даде, или проклятие?

Гледна точка I
Жената, огънят, вината
Хрумва ми, че неслучайно с мита за даването на огъня е свързан и митът за идването на всички нещастия сред хората. Нали си спомняш – боговете, ядосани от това, че хората вече притежават огъня, изпращат подарък на Прометеевия брат Епиметей – красива жена. После изпратили и сватбен подарък, придружен от съвет: „Не отваряй!”. Но любопитната и неразумна Пандора отворила подаръка и от него в миг изпърхали всички болести, страдания и нещастия. А когато уплашена хлопнала капака, на дъното в кутията останала само Надеждата, която не смогнала да излети.

И така, приемаме, че появата на огъня сред хората довежда проблеми. Мнозина изследователи на митологията са склонни да разглеждат историята за Пандора така: „Жената е цената на огъня... Легендата показва двойствеността на огъня, дарил на човечеството огромна власт, която обаче може да донесе както щастие, така и нещастие според това дали желанието на хората ще е добронамерено или злонамерено. И често именно жената отклонява огъня към нещастието. Той е символ на любовта, желана от всеки мъж, макар и тя да му причинява страдания. Човекът, откраднал огъня от боговете, ще гори в пламъка на желанието си. Пандора символизира пламъка на желанията, причина за нещастията на мъжете”, пишат Жан Шевалие и Ален Геербрант в своя Речник на символите.

Страхотно, когато намерихме виновния, можем още малко да почовъркаме темата за връзката на жената с огъня. Не можем да отречем, че в предисторическите общества именно на жената се е падала задачата да борави с него. Докато мъжете били на лов или в сражение, жените се грижели за дома, поддържали огъня и приготвяли – пак на огъня, храната, която са събрали или която мъжът е донесъл. Занимавали се и с лечителство и магии, като добивали извлеци от растения или от части на убитите животни – чрез обработване с огън.
И ако се замислим, може би с историята за открадването на огъня и появата на Пандора едно и също събитие е разделено на две – за да не бъде прекалено ясно посланието. Нали така работи митологията – със символи и метафори. Може би още в далечна древност някой е осъзнал, че появата на огъня е нещо нетолкова хубаво, но как да го изрече директно и да си навлече презрение, отхвърляне, наказания и доста вероятно смърт. Защото и жертвоприношенията към боговете вече също се правели с помощта на огъня. Затова този умен човек решил да остави бъдещите поколения да се досетят сами и да поемат по нов път. Само дето не предположил, че досещането ще отнеме хилядолетия.

Е, Прометей дар ли ни дава, или проклятие? Не е ли кутията, от която са излезли всички беди, символ на откриването на огъня и използването му от човека? Днес вече не можем да си представим приготвянето на храната си без огъня, не можем да си представим топлината без него, не можем да си представим връзката си с боговете си без него. Печем, варим и пържим продуктите; образът на запаленото огнище се е наложил над други не по-малко важни образи на дома – трапезата и спалнята например. Влизаме в храмовете и палим свещ, защото вярваме, че така Бог ще ни види сред другите човешки същества, които не са обозначили присъствието си с малко пламъче. И като че ли молитвата с чисто сърце остава на заден план. Ами ако не бяхме открили огъня, горенето на дървесината, въглищата и нефта, нямаше ли да се насочим към други източници на енергия? Не можем да отречем, че дори в момента основните източници на енергия за движение са свързани с изгаряне, с горива. Нямаше ли вече да живеем сред звездите? Дар ли ни е донесъл Прометей, или окови?

Ето какво казва в своята книга Изгубените открития Джери Василатос: „Огънят е първото технологично чудо и първият технологичен провал. Огънят създава парадигмата за загубата, за консумирането, за размяната, за преобразуването, за границите на термодинамиката. Древното разочарование създало изкривена представа за природата и една изопачена квантитативна наука. Днес няма измъкване за онези, чието придържане към парадигмата е приковало мисленето им към служене на огъня. Огънят определя инженерните концепции за „невъзможното“. Постоянното желание за огън се основава на фалшивата предпоставка, научена най-напред от онези, които първи използвали свързаните с огъня умения. Постоянната потребност от нови машини се определя от лъжа, която обещава поредното оцеляване, но която е всъщност единствено моментно желание за гориво. Ако няма гориво, няма да има топлина. Липсата на топлина означава липса на движение. Липсата на движение означава липса на машини. Липсата на машини означава липса на оцеляване. Ако няма огън, няма да има и общество. Лъжата продължава да съществува, границите й са определени от академиците и подсилени от финансистите.”

Гледна точка II
Огнени магии
Според народните вярвания огънят има магическа, очистителна и предпазна функция. Той е посредник между Небето и Земята. Заедно с тези си качества обаче той се проявява и като стихия с голяма разрушителна сила, която изисква уважение и преклонение. „Запалването на новия огън в новия дом винаги е обредно – от най-възрастната жена, по строго определен начин и придружено с благословии за здраве, голяма челяд и плодородие. Смята се, че загасването на огъня в огнището ще донесе нещастия в дома, затова грижливо се поддържа от всяка домакиня.

Самото огнище е място от изключително значение – край него се извършват множество обреди и ритуали, то е център на лечебни и магически практики. Дошлите в дома сватовници сядат до огнището и разравят огъня; при влизане в новия дом младоженката се покланя пред огнището; край него оставят кръстеното дете; на огнището се извършват обредите с бъдника; полезникът отива най-напред при огнището; тук се коли черна кокошка в чест на семейния дух покровител и край огнището се нарежда обредната трапеза.
Огнището е сакрален център на дома, около който се развиват многостранният семеен живот и отношенията в него. Основните качества на огъня – да предпазва и пречиства, се пренасят и върху огнището. В представите на българския народ огнището се отъждествява с цялата къща. Във фолклорните текстове названията „край огъня” и „при огъня” обозначават цялото помещение с огнището, което пък от своя страна е основното помещение във всяка българска къща от онези времена. (По Българска митология. Енциклопедичен речник.)

Гледна точка III
Огънят и политиката
Според дебелите книги, непогълнати от огъня, първият император на Китай бил и първият владетел, заповядал да горят книги. През 212 г. пр. Хр. Цин Шъ Хуанди организирал избиване на философите, които не принадлежат към официално подкрепяната от държавата школа, и унищожаване на техните трудове. В по-късните години те обявили деянието му за престъпление, но мнозина изследователи смятат, че то е било част от процеса по стандартизация на писмеността и образованието в Китай. Е, по методите на древността. После и цялата Александрийска библиотека била изгорена дали по заповед на Цезар, дали по заповед на патриарха фанатик Теофил, дали от халифа Омар, или от друг – още не се знае точно, но огънят погълнал безценни ръкописи.

Оттам нататък историята на книгоизгарянето лумва като истински пожар. През Средновековието постоянно се горят неканонични книги, а символиката на пречистващия огън се разпростира по всички християнски земи – не само върху хартията, но и върху човешките тела, тези Божии творения.
През XV век в Испания масово се горят книги. С отвоюването на южната й част от маврите повсеместно пламват клади от арабска литература – независимо дали религиозни разсъждения, математически съчинения, или поезия; инквизиторът Томас де Торкемада организира масови изгаряния на еврейския религиозен сборник Талмуда.

Обединена Испания на Фердинанд и Изабела става първата тоталитарна държава, опитваща се да контролира съзнанието и мислите на поданиците си. Примерът й е последван от нацистка Германия, където през 1933 в няколко града са изгорени публично книгите на еврейски автори.
През 50-те години на миналия век се появява романът на Рей Бредбъри 451 градуса по Фаренхайт, следва го и едноименният филм – за държавата, в която човешките умове се „прочистват” чрез изгаряне на книги.

Гледна точка IV
Благодатният огън
В Йерусалим над мястото на Господния гроб е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Там всяка година на Възкресение по свръхестествен начин се запалва огън, който в първите секунди не излъчва топлина и не пари. Така твърдят очевидците.
Историята разказва и за случай, в който огънят сам излязъл от пределите на храма, принадлежащ на различни религии. Това се случило през 1579 година. Представителите на арменската църква подкупили султан Мурад III и местната управа за изключителното право да получат огъня и да честват Пасха в храма. Православните поклонници не били допуснати и били оставени да се молят на входа. И въпреки че арменският патриарх прекарал целия ден в молитви, чудото на запалването не се случило. Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стоели православните, се пропукала. През цепнатината излязъл огън. Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили турските власти и те постановили празничната церемония на Възкресение винаги да се води от православния патриарх, а арменският да го следва и никога да не взема пряко участие в получаването на огъня.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от II век сл. Хр. Оттогава до днес в навечерието на Велика събота всички кандила и свещи в храма се загасят, а светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската църква сваля богослужебните си одежди. Облечен в бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е скрито огниво, след това премахват печата от входа и патриархът влиза в потъналата в мрак пещера, където се намира Господният гроб, а народът остава да се моли отвън. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Благодатният огън отново се е запалил!

Ето какво е споделил самият православен патриарх на Йерусалим: „Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут”.
(По pravoslavieto.com.)

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година