Брой 239

Специален достъп

Религия на светлината


Най-разпространените символи на древните астрономически системи, които с потока на времето са достигнали до нашия век и са оставили следи в християнството и в другите религии, са Кръстът и Огънят. Древните арийци са ги използвали като символи на Агни. Всеки път, когато индуски огнепоклонник искал да се помоли на Агни, той съединявал две парчета дърво във вид на кръст и с помощта на триене получавал огън за своето жертвоприношение.

Като символ кръстът се нарича Свастика, а като оръдие, изработено от свещено дърво и притежавано от всеки брамин – Арани. Много народи използват тези реликви на древния култ. От арийците, халдеите, зороастрийците, перуанците, мексиканците, скандинавците, келтите, древните гърци и римляните до съвременните парси – най-многобройната зароастрийска общност, популярна под названието „персийци“. До Х в. тази общност е обитавала земите на днешен Иран и Афганистан, когато насилствено е била разселена. В момента наследниците на древните парси живеят главно в Индия, в покрайнините на Момбай (поради либералното отношение на местните власти към чуждите религии).

Зороастризмът възниква в късната бронзова епоха в Средноазиатския район и вероятно е най-старата монотеистична религия. Най-голямо разпространение има в Персия докъм VII в. Основава се на Авеста – книга със стихове, написани от пророка Заратустра на древния гатико-авестийски език, много близък до санскрит. Тази религия включва молитви и символични церемонии, извършвани пред т. нар. свещен огън (азер). Зороастрийците не боготворят огъня, а го използват като символ, като икона, към която насочват своите вярвания. Дори преди Заратустра азерите почитали огъня като символ на божественото присъствие под формата на Ахура Мазда (Мъдър Бог) – живо същество, което пренася молитвите на хората до духовния свят и раздава божествена енергия. Най-много останки от древни зороастрийски храмове има в Азия и по западните брегове на Каспийско море. Азерите почитали огъня като носител на светлината, на божественото в човека и издигали своите храмове близо до находища от нефт. Според тях огънят е посредник между божественото и човешкото. Зороастрийците вярвали, че след смъртта душата се съди от Бога по това дали е вършила повече добро, или повече лошо по време на земния си живот. Тези, които са вършили повече добро, отиват в това, което Зороастър нарича “добро съществуване”, или рай, а тези, избрали лошото, отиват в “лошото съществуване”, или ада. Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта, а най-важното в тази религия е постигането на етично и морално съвършенство. Мотото на вярата е: добри мисли, добри думи, добри постъпки.

Свещен символ за последователите на Заратустра бил огънят, на който те започнали да се покланят в храмове, изграждани най-често като кули. В такъв храм по правило се полагал двуметров четиристъпален каменен олтар, върху който в месингова чаша горял свещен „пламък”. Залата с огъня била заградена така, че молещите се в храма не можели да виждат самия пламък, а само неговите отблясъци по стените. Огънят върху олтара придавал на хората неподозирани за самите тях сили в борбата със злото. До свещения пламък можели да се докосват само жреците, които обличали специални бели роби, слагали на главите си бели шапки, а на лицата – бели маски. Те не само служели на огъня, а се грижели за него като за живо същество, почиствали го и го обновявали. Свещеният пламък бил съставен от 16 различни видове огън, в това число от домашните огнища на представители на различни слоеве на обществото. Най-ценен бил огънят, добит при удар на мълния в дърво. Наричали го Небесен огън. Специални жреци дълго време го очаквали, дебнели го в пълно мълчание и го пазели с огромно внимание.

На много места по света хората намирали спасение чрез вярата си в огъня. Ритуали, свързани с огън, се провеждали по време на религиозни церемонии не само от зороастрийците, а и от древните гърци и индусите, от брамините и последователите на тантрическия култ, включително и от древните турци (които го считали за символ на енергията на богинята на земята). Според много учени Азербайджан бил наречен “Земя на огъня” в чест на древните легенди за огъня. За това свидетелства и един от най-посещаваните и днес зороастрийски храмове – Храмът на вечната светлина. Слабоизвестен факт е, че този храм е индийски и че до края на XIX в. в него са живели главно хиндуистки поклонници на огъня.

Храмът на огъня Аташгах се намира на 30 километра от центъра на Баку, в покрайнините на селото Сурахани на полуостров Апшерон. Построен е между XVII и XVIII век на мястото на древно зороастрийско светилище, върху което и днес гори “вечен”, неугасим „божествен” огън (находище на природен газ). След завладяването на Азербайджан от арабите и приемането на исляма за основна религия в тази страна храмът бил разрушен. Поклонението на огъня в Сурахани е възобновено след XV век под формата на икономически и културни връзки с Индия. На мястото на древното зороастрийско светилище богати индийски търговци започват да строят сгради. В тях постепенно се нанасят десетки отшелници – поклонници на огъня, които водят аскетичен живот (за да пречистят телата и душите си). Те не се занимавали с физически труд, а живеели благодарение на даренията на индийските търговци, които посещавали храма и вярвали, че след смъртта душата се възражда и се връща отново на земята. В началото на XIX век храмът придобива сегашния си вид. Вграден в местните архитектурни традиции, Аташгах съчетава белезите на древните олтари на огъня. В центъра на вътрешния му двор се издига четириъгълната ротонда на главния храм, а близо до централната му порта е подредена традиционната стая за гости – Балахани. Върху стените има множество надписи на санскрит и хинди, запазени непокътнати през годините като живо свидетелство за индийския произход на храма. Днес Аташгах е уникален паметник на световната култура.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година