Брой 253

От редактора

Останало


Дъждът навън къпе сивата мъгла. Измива ръждата от релсите и разнася мириса на мокър чакъл. Дългите забодени в края на гората релси бързат да се скрият сред дърветата. Изоставени малки постройки с отпуснати изгнили черчевета, беззъби и съсухрени, очакващи милостта на времето да отнесе и последната им надежда за нещо различно. Фургони с олющена боя и заличени надписи, изморени от неравната борба с ветровете и дъждовните капки, от години не напускали гарата, няма и къде да отидат. Нахалните бурени са овързали като с вериги металните им стъпала, те вече им принадлежат. Само червената постройка с изпопадала мазилка, тъжната стара пейка с липсващи дъски, и аз. Тънките, кокалести пръсти на есента упорито се опитват да се пъхнат под топлия ми пуловер или в някой от крачолите на панталона. Сгушвам се в плетения шал и продължавам да гледам там, откъдето преди време идваше влакът. Малко по-нагоре, завито от мекото одеяло на мъглата, започва селото, толкова е тихо, че чувам тежкото му дишане като неравномерния сън на старец. От време на време, за да съживи оклюмалите стрехи на избелелите къщи, се разнася лай на куче, но и той е малко притеснен и накъсан. Октомврийското утро в планината е студено и негостоприемно. Потропването на криво бастунче предхождаше появата на приведената на две фигура на стареца. Точно в толкова часа, колкото и вчера, и миналия ден, и през последната седмица. Продавачът в местната бакалия се оказа прав. „Има, казва, един дядо, дето всяка сутрин в 8 без 20 пристига на гарата и сяда на пейката да чака влака. В началото хората от селото му казваха, че тук вече не спира влак, че гарата е затворена, защото няма пътници, но той не слуша. Измърморва си нещо и чака. Сетне започнаха да му се подиграват, нещо му станало, когато преди време синът му заминал от същата тази гара на гурбет в чужбина. Може и него да чака да се върне, знам ли. Сега вече никой не му обръща внимание. А той всяка сутрин е на гарата”.
Когато ме видя да седя на дървената пейка, се стресна, никой не идва тук по това време освен него. Запристъпва от крак на крак, а после се отпусна, като допря гръб на студената стена. Обърна поглед в същата посока, в която и аз гледах преди малко. Чакаше.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 253

Купи списанието в електронен формат