Брой 253

Тема За ХОРАТА

Близкото и далечното


Пътуването винаги е било мистично преживяване. Откривателство, риск, преодоляване на пространства. През дългата история на човечеството пътуващите били малцина – предимно войници, търговци, странстващи мистици – а много често и трите в едно. И когато се появил един нов транспорт, способен да изпрати дори и „обикновените” хорица там, където дотогава достигали само „необикновените”, литературата и изкуствата набързо се изпълнили с цяла поредица нови символи.

За потегляне – един детски спомен
Винаги съм обичала морето и ранните часове на летните утрини. В тях двете има нещо вълшебно, нещо сякаш на границата между световете... И когато тези две неща се слеят в едно, се получава вълнение, усещане за свобода, очакване за нещо прекрасно. А за мен, още от лятото, когато завърших първи клас, морето и утрините се сливат в Бургаската гара. Просто тя се случи. Нощният влак от София спираше в Бургас някъде към 6 сутринта, когато небето тъкмо започваше да изсветлява, мирисът на мазут от релсите се разтваряше в мириса на море, а шумът от опразването на вагоните – в писъците на чайките. А нас – хлапетата, измъкнали се от контрола на родителите, едновременно превъзбудени, сънени и потръпващи от утринния хлад, ни очакваха цели двайсет вълнуващи дни в крайморски лагер. Странно, като погледна назад към всичките онези лета между моите 7 и 15 години, не ме вълнува споменът за лагерните огньове, за първото опитано червило, първото влюбване или първия танц с момче. Вълнува ме споменът за гарата в ранната утрин, за цветята в малката й градинка, за неопределения цвят на небето, което гледахме с надежда и се опитвахме да отгатнем сиво ли ще остане, или ще грейне в яркосиньо – от това зависеше дали ще се потопим в морето... Странно, не си спомням същата гара на връщане. Помня само, че влакът тръгваше към 10,30 вечерта, помня осветените в жълтеникаво купета, препълнени с момчета и момичета – сънливи и изморени от емоции, разменящи адреси, телефони и обещания. Самата гара се губи – няма мирис на мазут, примесен с аромата на море, няма писъци на чайки, а вагоните лека-полека се изпълват с народ...

Пристигането на влака
Не е случайно, че един от първите „филми” показва пристигането на влак на една парижка гара. Според легендата той предизвикал такъв шок сред зрителите, че те се разбягали. Представям си какво е било – транспортът като вид бил все още нов, а металното чудовище – устремено право към беззащитния зрител. Днес вече сме свикнали с влаковете и те са добили в нашата цивилизация значимост, която дълго време няма да избледнее, изместена от други образи. Влаковете са се загнездили със свое богато тълкуване и в сънищата ни – приемаме, че символизират търсенето на Пътя, пропускането или улавянето в последния момент на някакви възможности. Всеки от нас – принадлежащите към времената след 1814 година, е сънувал влак поне веднъж в живота си. Интересно е това обаче, че според изследователите на сънищата много по-често в съня ни се появяват гари при заминаване, отколкото гари при пристигане.

Гарата е онази мистична отправна точка, от която тръгват различните пътища, различните възможности, изборът ни да постъпим правилно или да сгрешим. Гарата в изкуството никога не е била просто някаква спирка по пътя. Тя е новата странноприемница – мястото, където се събират непознатите от всички краища на света, всеки със своето си тежко наследство, планове за бъдещето и надежди, а после се разотиват, след като са оплели съдбите си. Образите на момичето, което тича след вагона, за да изпрати любимия си, на жената, която плаче сама на перона, защото никой не е слязъл за нея от влака, на мъжа, който нарамва уморено войнишката си торба и тръгва сам нанякъде, защото никой не го е посрещнал – те са дълбоко вкоренени в съзнанието ни благодарение на киното. Там са се закрепили упорито и прашните гарички на Дивия запад, където винаги някой напрегнато следи часовника, а от влака слиза вълнуващ мъж – с хармоника и желание за мъст. При тях са и онези стихове: „Пак ще се срещнем след 10 години, влакове тръгват във всички страни...”. С тях отрасна цялото ни поколение, което след ентусиазма на родителите си осъзна, че животът е нещо, което бърза да отлети и ако не го сграбчим, преборим и изживеем, ще го изгубим. Е, онези след нас наистина го сграбчиха, и то така, че символът на влака скоростно бе изместен от този на мощния мерцедес. Но това е друга тема, за която вероятно ще пише някой друг след около 25 години...

Скъсяване на разстоянията
Историците виждат появата на съвременните влакове някъде около 1550 година, когато на територията на днешна Германия по дървени релси тръгнали фургони, теглени от коне. Целта на релсите била да облекчат тегленето и да осигурят по-бързо придвижване на рудата от мините, а по-късно – и на пътниците. След време дървените релси и дървените колела на фургоните били заменени с железни, а скоро след това бил изобретен и парният двигател. Първият модерен влак се родил в 1814 година, когато англичанинът Джордж Стивънсън създал първия локомотив с парен двигател. За нас днес е забавно да коментираме колко ужасени са били някогашните хора от парните влакове. Разказвали, се какви ли не ужасяващи истории – много от тях измислени, но повечето истински. Естествено – в онези години нямало специална сигнализация и обучени гарови служители, затова и жертвите на изобретението били доста. Спирачките представлявали прости дървени трупчета, притискащи колелата, парните котли експлодирали заради неправилна експлоатация. Ник Арнолд в Зловещите изобретения разказва как спирачите на първите влакове в САЩ трябвало да тичат по покрива на вагоните, за да работят със спирачките. Не били редки случаите, в които главата на някой спирач била отсичана при навлизане в тунел. Неслучайно по гарите при тръгването на всеки влак са се трупали развълнувани тълпи от зяпачи, неверници, многознайковци, жени, готови да припаднат всеки миг, очаровани и уплашени хлапета и – разбира се – смели пътници, убедени, че трябва да се възползват от това постижение на прогреса.

И у нас първите влакове били посрещнати с боязън и недоверие – въпреки че в началото пътуването било безплатно. Но на завоите, когато вагоните се накланяли, пътниците се плашели и на кондукторите се налагало да слизат по гарите, да ги канят да се върнат отново, да ги убеждават в безопасността. Първата катастрофа се случва през май 1867 година при гара Шейтанджик, днешно Хитрино. А гара Буново става известна с бомбата, поставена във вагона за майки с деца. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви. За късмет влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 на гарата, а не в тунела.

Гари и съдби
В края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век гарите на континентална Европа са едно безкрайно тъжно място. Киндертранспорт е името на спасителна мисия за изпращането на еврейски деца в по-безопасни за тях държави. Пет дена след Кристалната нощ в Германия и Австрия делегация на британски евреи измолва от правителството да приеме деца-имигранти в страната. Така в Обединеното кралство пристигат над 10 000 уплашени малки пътници от Австрия, Чехословакия, Полша и Германия. Множество филми и романи описват потресаващата драма на семействата, които изпращат децата си в чужда страна, за да ги спасят, и страха на малките, тръгнали без близките си към едно неясно бъдеще. Подобна операция – Хиляди деца, организирала тайно транспорта на около 1400 еврейчета на възраст между годинка и 16 години и към Съединените щати. Повечето от хлапетата, които намерили втори дом на Острова и отвъд Океана, повече никога не срещнали родителите си.

Друг символ от военните години е Белоруската гара в Москва. От нея именно тръгвали влаковете към линията на фронта, на нея били тържествено посрещнати оцелелите през 1945 година. Тук за първи път прозвучала песента Священная война. И днес, на 9 май, на Белоруската гара се провеждат чествания на събитията, оттук тръгва всяка година „паметният влак”. Традицията на тържествените срещи се е запазила и до днес – летецът Валерий Чкалов и руските изследователи на Северния полюс са посрещнати тук. На Белоруската гара е сниман и Летят жерави – един от най-силните руски военни филми, показващ драмата и безсмислието на войната чрез едни от най-силните сцени именно на гарата.

Българската гара
Тя всъщност се е появила благодарение на „османското присъствие”. В стремежа си да модернизира комуникациите си Високата порта планирала изграждане на железопътни линии по направленията Цариград – Белград, Одрин – Провадия и Русе – Варна. Но турските генерали предложили жп линия по трасето Русе – Сароски залив (на Егейско море), чиято важна съставна част бил участъкът Русе – Варна. На 1 септември 1861 година бил издаден султански ферман за построяването на линията. Стефан Богориди и Димитър Гешов предложили те да организират строежа и били подкрепени от великия везир Рашид. Но под натиска на Англия предложенията на българските предприемачи били отхвърлени. Така начинанието се забавило с няколко години. Най-после, с подписания на 1 октомври 1863 г. договор, английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли получила концесия за 99 години. На 21 май 1864 година работата започнала. Първата копка направил русенският валия Ариф паша. Строежът започнал едновременно от двете крайни гари. Работата се ускорила, когато валия на Дунавския вилает станал Мидхад паша и за година теренът бил подготвен на повече от две трети от дължината на линията. Едновременно се правили и приемните сгради на двете крайни гари, и спирките по трасето. За мостовете и кантоните най-често използваният строителен материал били камъните от старите български столици.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 253

Купи списанието в електронен формат