Брой 274

От редактора

Изгубена светлина


Сгънатият набързо лист стърчеше от джоба ми, белият му край се открояваше издайнически на тъмнозеленото сако. Думите на него тежаха ужасно, но не исках да ги пускам, имах да науча толкова много от тях.
Шоколадовият сладолед се стичаше по ръката ми, оставен безпризорно на слънчевите лъчи, вятърът все се заиграваше с облаците и променяше красотата на пейзажа. Есента омекотяваше мислите, правеше ги да изглеждат красиви и нежни.
Седях на пейката и премислях всяка дума, оставена грижливо върху листа.
Обърнах поглед към празното място до мен, където преди минути или часове, вече не помня колко време бях прекарала там, стоеше жена. Красива, с права гарвановочерна коса, умело събрана на тила, с мека пелерина в цвета на залеза и топли очи. Появи се от нищото, като мислите ми, облечени в образ. Исках да запомня всяка нейна дума, но тя сякаш не искаше, говореше тихо и бързо, като си поемаше въздух на равни интервали, само за да засили внушението от казанато. Как стана дума за възрастта, не помня, тя просто искаше да разкаже на някого за себе си...
Ако можех да кажа на хората колко грешат, когато спрат да обичат, защото тогава идва и старостта. Когато търсят все някъде напред, без да поглеждат встрани, където се намира този, когото търсят. Когато се стремят все към върха на планината, а не съзнават, че щастието е в самото изкачване. Колко грешат, когато си мислят, че винаги има време за нещо несвършено днес, никой не знае дали утрото ще настъпи... Ако можех да слушам хората, бих го правила с часове, бих лежала срещу слънцето с отворени очи, за да топля душата си. Ще казвам това, което мисля и чувствам, защото това е единственият начин да съхраниш себе си...
Тялото ми тежеше, поело тежестта на смачкания лист в джоба. Щях да запомня и да се връщам към всичко написано. Да поглеждам нагоре, без да затварям очи, за да не пропусна нито миг светлина, да гледам танца на всяко листо, да вдишвам аромата на деня, да се разхождам по улиците, докато всички спят.
Знам, че възрастта не е състояние на тялото, а на душата, знам, че остаряваме тогава, когато сами го поискаме, че умираме, когато забравим.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година