Брой 274

Тема За ХОРАТА

Въображението на възрастта


Кога си млад и кога си стар? Със сигурност си стар на 85–90 години. А дотогава субективното усещане за възраст е много променливо. Защото то е свързано с преживяването на собствената активност и ангажираност с живота. И защото душата е вечно млада, а тялото в крайна сметка се предава.

Объркване на понятията
Що се касае обаче до обществените разбирания за възраст, там специалистите също отчитат големи колебания. Днес например психолози и социолози констатират странното объркване на понятията „детство” и „младост” – въпреки че децата като че ли „съзряват” по-рано, има много неща, които показват, че детството и юношеството днес продължават много повече, отколкото до 70-те години на ХХ век.

Напоследък разбирането за края на детството и прехода от юношеството към зрелостта се свързва с все по-висока възрастова граница. Младежката възраст например се определя с граница до 26 години в скандинавските страни и до 35 години във Филипините и Южна Африка.
В Холандия горната възрастова граница на младите хора, или както ги наричат „възрастните деца”, се е увеличила дотам, че включва и 34-годишните. В Япония още през 1985 година психолози констатираха, че за да можеш да разбереш местните младежи, трябва да извадиш 10 години от истинската им възраст, при което става ясно, че за тези 10 години нещата не са се променили кой знае колко (имат се предвид поведението и емоциите на младите).

И тук се явява един парадокс: от една страна, съществува тенденцията децата и младите хора да се приучват на по-висока отговорност за собствения си живот и решения, а от друга страна, периодът на по-голяма търпимост спрямо „младежкото” или „зависимо” поведение се разтяга в горната си възрастова граница.

Възрастни деца
Няма нищо чудно в това, че някои млади хора предпочитат да живеят по-дълго с родителите си и да не напускат бащиния дом, за да си устроят сами живота. И това не са безработни млади хора. Те предпочитат сигурността на родителската закрила. Този парадокс например доведе правителството на Италия до решение да стимулира младите финансово, за да се откъснат от родителите си – чрез предоставяне на помощ за наемане на отделно жилище.

В Обединеното кралство броят на „възрастните деца” е толкова голям, че тази част от обществото дори си има име – Kippers (Kids in Parents’ Pockets Eroding Retirement Savings). В превод това означава „деца, които поглъщат пенсионните спестявания на родителите си“. Тези „деца“ се „установяват” като самостоятелни единици на обществото много късно.

Расте и възрастта, на която раждат момичетата. Докато през 1970 година средната възраст на жените, станали майки за първи път, е 24 години, през 2003 година тя вече е 29,9 години. Тогава е изчислено, че тази възраст ще нараства годишно с един месец и съответно през 2010 година вече е 30 години и 4 месеца. Въпросната тенденция е ясно забележима не само в Европа, но и в отдалечени места като района на североизток от речния басейн на Амазонка в Бразилия, където децата от индианското племе Канела се женят вече на значително по-голяма възраст. Накратко, децата съзряват по-бързо, но им трябва повече време да пораснат. Като причините за удължаването на периода на детството и на младостта са неясни – дали това е заради по-продължителното образование, дали заради наличието на много възможности за избор, заради по-охолния живот и липсата на тежка работа от ранни години – това не се знае.
 
Иронията във всичко това е, че децата съзряват, но и едновременно с това остаряват по-бързо. Търговските компании в много страни, особено тези в преход (например тези от Източна Европа), в които не действат добре законите за защита от дискриминация, настояват в обявите за нови работни места за хора на възраст до 35 години. Но и в много други страни хората, които са над 45 години, нямат голям шанс да си намерят работа. Те вече са стари за обявените привлекателни работни места във фирмите.
Нещата се усложняват допълнително от факта, че възрастните се опитват да нахлуят в пространството на младите, като копират техния начин на живот, носенето на модерни за тях дрехи и аксесоари дори когато това е правено от добро чувство -– например от майките в Япония, които твърдят, че предпочитат да са „по-големи сестри” на децата си. (Child Welfare Quarterly News, 1998.)  

Докога си млад?
Психолозите са констатирали, че до 60-годишна възраст умствените способности на човека не намаляват, а у много хора те даже се увеличават, и то чак до преклонна възраст – това важи особено за речниковия запас и владеенето на абстрактни понятия. Значими различия между млади и стари в измерването на умствения потенциал има само в този случай, когато в качеството на главен критерий при оценката се използва скоростта на реакциите.

В много общества възрастните хора се радват на високо уважение. Ценени са като лидери на семейството и са признавани за голямата си мъдрост (например в Турция и Индия). В нашата южна съседка пенсионерите често намират удоволствие в безгрижни приказки със съседи на чаша чай – без да си задават въпросите, които измъчват нашите родни пенсионери – има ли смисъл животът без работа и как да се оцелява. Защото Турция е една много млада държава. Там делът на населението над 65 години е едва 6,1 процента и това е значително по-малък процент, отколкото в другите държави на Европа. Поради което правителството може да си позволи добра социална политика по отношение на пенсионерите, включително и осигуряване на безплатни лекарства за хората с по-ниски пенсии.

В други общества – като това на САЩ например, във филмите и по телевизията възрастните граждани се изобразяват като глуповати, смешни и вечно забравящи. Децата се научават да им се подиграват и да ги възприемат в отрицателна светлина. По тази причина в Съединените щати е основана неправителствената организация Сивите пантери, която има за цел да се бори срещу дискриминацията спрямо възрастните и най-вече срещу битуващия модел за стария човек като глуповат, непретенциозен и невидим, сиреч излишен (The Gray Panthers, 3635 Chestnut Street, Philadelphia, PA 19104).

Третата възраст
Днешните баби и дядовци живеят не само по-дълго, отколкото тези преди тях, но са и по-здрави, по-образовани и по-заможни (що се касае до живеещите в Западна Европа, Северна Америка и Япония, разбира се). В богатите държави с добре развита система за пенсионно осигуряване много баби и дядовци се отдават на пътувания, записват се да следват в университети, преселват се в страни с по-топъл климат.

Японските пенсионери например са прочути с това, че предпочитат цяло лято да обикалят света в организирани туристически групи. Това им излиза по-евтино, отколкото да си стоят вкъщи и да харчат пенсиите си при много по-високите цени на храни, бензин и електроенергия в родината си.

Но каква е рецептата на „доброто” остаряване? Един от начините е да гледаме на остаряването като на житейска задача. Това значи да не се считаме за излишни и да поддържаме у себе си усещането за полезност и продуктивност. Да умеем да се ангажираме в дейности, хобита и лични отношения, които ни дават чувство на удовлетворение и постижения. Тази възраст ни предоставя шанса да направим своята равносметка точно и да решим следния въпрос – да разберем, че стойността ни не зависи от трудовата ни биография или от това колко пари сме натрупали, а от качествата ни като човешки същества.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година