Брой 274

Временно

Енергийният кладенец


My Stroke of Insight
(Моят вътрешен инсулт). Така се казва книгата на д-р Жил Болт Тейлър, която през 2008 година се превърна в бестселър и изстреля авторката сред най-влиятелните хора в класацията на Тайм.

Д-р Тейлър е харвардски професор, невроанатом. През 1996 година тя преживява артериално-венозна малформация на лявата хемисфера на мозъка. По време на битката с тази рядка форма на болест Жил не може да ходи, да говори, да чете и пише. Отнема й осем години, докато се възстанови. Дължи го на силния си характер. Де факто тя изгражда отново мозъка си – от вътре на вън, със силата на волята и мисълта. В книгата си разказва какво е да живееш само с едната половина на мозъка. Как се променя представата за света. Лявата половина е свързана с мисленето, дясната – с творческото начало. Лявата се фокусира върху детайлите, дясната сглобява картината в нейната цялост. Когато лявата не функционира, най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е да оцениш другата страна – тази, която залага на фантазията, въображението, креативността. Която игнорира подробностите от пейзажа и гледа към бъдещето, казва проф. Тейлър. Посланието й би могло да се отнесе към всяка житейска ситуация: когато нещо ти липсва, фокусирай се върху онова, което имаш.

И не мрази болката, а се опитай да я разгадаеш. „Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил, докато си ги причини – казва Петър Дънов. – Затова, като ви посети някоя болест, не се страхувайте, но изучавайте характера й. Не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: „Добре дошла при мене. Какви усилия съм употребил, докато те създам! Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш!“
Книгата на Жил е поредното потвърждение на теорията, че ключът към здравето е в нашите мисли. В Златната клонка Джеймс Дж. Фрейзър – най-голямото светило в областта на сравнителната митология, разказва за народи, които от най-дълбока древност вярват, че енергията на човека, младостта и остаряването са с епицентър човешката глава. Затова в Камбоджа например има само едноетажни домове – никой не иска други да ходят над главата му и да изпиват жизнената му сила. Властите се съобразяват с народната воля и не предприемат строежи на многоетажни жилищни кооперации.     

Страхът от смъртта понякога е причина за самата смърт. Когато често мислим за смъртта, се доближаваме по-бързо към нея. Някои учени смятат, че има хора, които съзнателно се подготвят за смъртта – когато наближат годините, на които са си отишли техните родители, в съзнанието им се загнездва мисълта, че и краят на техния път наближава.
След определена възраст много мъже изпитват смесени чувства към дългокосите жени. Някои превръщат дългите коси в сексуален фетиш, други издигат в култ по момчешки късата подстрижка. Именно последните са наложили мнението, че косите, падащи под раменете, състаряват зрялата жена. Това не е истина, всичко зависи от формата и чертите на лицето, понякога подкъсената коса ни прави да изглеждаме по-стари. Ако се опитаме да се правим на Фройд, може да свържем страха на мъжете от дългокосите жени със страха от последната гостенка – онази, която ни отнася в отвъдното. Която неизменно започваме да виждаме в сънищата си, когато ни споходи енергийният срив след 40-те. Казват, че тогава спираме да сме в синхрон с вибрациите на вселената. Вместо да се зареждаме от енергийното биополе, вървим срещу него и бързо привършваме запасите от сили.   

За да се възстанови хармонията на жизнеутвърждаващите вибрации, в някои страни прилагат т. нар. ритуали и магии за отключване на късмета. Това са фолклорните варианти на съвременните психотерапевтични сеанси за отпушване на блокираните чакри, енергийни възли, потоци на съзнанието и пр. И в двата случая основната рецепта за вечната младост е връщането към състоянието на Хомо Луденс – съхраняването на детския подход към житейските превратности. Всичко е игра, всичко е временно. Ислямът в нефанатичните си деформации е носител на тази философия. Мюсюлманите вярват, че само Аллах е съвършен и вечен, стремежът на човек към съвършенство е нелеп и греховен. Той само създава проблеми и разваля удоволствието. Затова правят умишлени грешки в килимите, не си дават много зор в ежедневието и рядко се фокусират в битови проблеми.

Само тези, в които детето е още живо, надскачат средното ниво и постигат върхове е професията. Доктор Хаус е почти на 50, но се държи като тийнейджър – това е изворът на неговата гениалност и на неговата драма. Любопитството му на хлапак спасява човешки животи, мъжката незрялост му пречи да изгради трайна връзка в личния живот. Той е куц, зависим от обезболяващи, самотен, но енергийният му кладенец е пълен. А това май се оказва най-важното в земния ни път.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година