Брой 277

От редактора

Спуснати мисли


Tова беше след началото. Пустошта се разсънваше, като помръдваше леко пясъчните дюни с накацали отгоре рошави тръни, прогонвайки закъснелите птици. Духовните ценности се търкаляха на големи кълба по прашното шосе на забравата, тръгнали наникъде. Странно изглежда мястото сега. Въздухът мирише на спомени и отдавна забравени истини.
Преди време тук се стичаха тълпи от желаещи да се срещнат с културата, да съизмерят своите знания с тези на единомишленици. Да погалят редиците от стихове на някой бард, да се люлеят в скута на стари истории. Да разговарят с часове, отпуснати в спокойното настояще.
Случи се така, че времето се промени, а с него и хората. За много кратко необходимостта да се събират със себеподобни изчезна, а с нея и сцените, търсачите на смисъла, книгите с прашни корици, притаили тайните на миналото... Хората вече не търсеха мястото за срещи, беше на дневен ред да стоят пред безмълвните си монитори и да обсъждат с онези съмишленици отпреди нови теми и идеи в социалните мрежи. Там се случваха представите им за добър живот, там се случваха любовта и разделите, там се възмущаваха на неправдите и възхваляваха свободата на изразяване. Затворени в собствените си кутийки от нагласи и очаквания. Говореха с целия свят, без да знаят дали някой ги чува. Чужди мисли се редяха на монитора, а те само трябваше да „харесват” или не. Лесно, без много усилия. Навън сивото празнуваше, а те заспиваха унесени в представите си за доброто и лошото, за правдите и неправдите, сънуваха красиви места, където звучеше нежна музика, разхождаха се по килим от ароматни цветя и къпеха емоциите си в сини вирове. После ръката им се плъзгаше върху безличната студенина на монитора и сънят изчезваше...
Това е сега. Ако преди битките винаги се водеха на платформата добро и зло, сега те са пренесени там, където се борят материализъм с реализъм. Може би все пак ще се отърсим от илюзиите само с малко реализъм. Ще излезем на светло, ще се покажем такива, каквито сме, без притеснения и изкривени гримаси. Да се изправим и да заявим лична позиция с присъствието си. Да си позволим да сме духовни, когато сме готови да приемем щастието. Защото, когато дълго време си живял на тъмно, обгърнат в мрак, ти трябва време да свикнеш със светлината. За духовното е нужна подготовка.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 277

Купи списанието в електронен формат