Брой 277

Тема За ХОРАТА

Събуди ме!


Събуждането винаги е шок. Острият звук на сутрешната аларма или светлината, които ме изтръгват от топлата прегръдка на съня, телефонът или звънецът на външната врата, погрешно натиснат от късен гост на съседите, стряскането по средата на някой кошмар, когато случващото се във фантазията ми е толкова ужасяващо, че мозъкът ми не може да понесе повече, любовното домогване тъкмо когато съм се унесла след изнурителния ден – независимо от причината, независимо какво ще ми донесе, събуждането е стрес за цялото ми същество.

Сладки сънища
Свикнали сме да пожелаваме „Лека нощ” и „Сладки сънища” всяка вечер; правим го машинално, без дори да се замисляме за вложения в думите смисъл.
Ние, хората от XX и XXI век, не можем да си представим колко тъмна и страшна е била нощта в миналото. В своето изследване Нощта през Средновековието професор Цочо Бояджиев ни рисува картината на една безкрайно тъмна нощ, без улично осветление, без хилядите приятелски светещи прозорци на съседните къщи и квартали, без сиянието на близки и далечни градове, без светлинките на прелитащите самолети – нощ, която потапя всичко в безкраен мрак след духването на свещта. И единствено огромните звезди и Луната, чиято светлина очертава остри сенки върху нощния свят. Неслучайно за нашите прадеди нощта е била изпълнена с какви ли не страховити създания, дебнещи от мрака да се промъкнат през крехките граници на човешкия свят – зловредни, пакостливи или зловещо опасни, опитващи да се възползват от придобитото от хората, да им причинят вреда или още по-страшно – да откраднат безсмъртната им душа. Като се започне с караконджулите и таласъмите, които тропат по керемидите и пият млякото на домашните животни, с навите, които разплакват или разболяват малките деца, с вещиците, които доят Луната и омагьосват пшеницата, с вампирите, които обикалят кръстовищата, жадни за жива кръв, и се приключи с инкубите и сукубите, които се промъкват в сънищата, преобразени като съблазнителни мъже и жени и изцеждат жизнената енергия на спящите, подлагайки ги на страстни сексуални преживявания – митологията на всеки народ е пълна с най-разнообразни пакостници, които получават сила от нощния мрак. Ако някой се захване с нелеката задача да брои съществата, родени от човешките страхове и надежди, вероятно добрите ще се окажат много по-малко от лошите. Затова пък какво облекчение са били гласовете на първите петли, оповестяващи края на нощта и идването на новия ден, прогонващи страховете и събуждащи спящите.

Болестта на нацията
Подобно на раждането събуждането ни измъква от уютната среда, с която сме свикнали, и ни налага да започнем да се справяме сами. Да дишаме, да се борим, да вземаме решения. Изправя ни пред поредния нов ден, пред поредния проблем, който трябва да бъде преодолян. Представи си бебето, което познава единствено топлия мрак на майчината утроба и звуците, които достигат до него приглушени и омекотени. Представи си това бебе в мига, в който трябва да поеме дъх и острата режеща болка в дробовете, задавянето от нахлуването на въздуха. Представи си шока от светлината, грубото (за бебето) докосване на непознатите ръце, плясването, разтърсването. Много често чувам думите „Утрото е по-мъдро от вечерта”. Несъмнено е така. Когато ни се е наложило да се събудим за решаването на някой проблем, ние винаги сме в положението на новородено бебе. Ако вечерта поредната драма в живота ни е била някак нетолкова дълбока и страшна, на сутринта отрезвелият ни мозък я възприема с цялата й острота, с цялата болка от реалността. Ние сме разтърсени от обстоятелствата, а на бузата ни тъкмо е запарил шамарът на действителността. Да, утрото е по-мъдро, но винаги ли искаме тази мъдрост? Ние, хората, не обичаме да взимаме решения. Затова и си измисляме богове, на които да прехвърлим отговорността за постъпките си, затова хилядолетия наред жреческите съсловия по цялата плоска като тепсия или кръгла Земя са били толкова влиятелни. Искаш отговор? Попитай. Винаги сме предпочитали някой друг да ни каже кое е правилно – ако не е съседът или най-добрият приятел, търсим някой „отгоре”. Но за съжаление „горе” няма никого – още повече пък някой, който е готов да ни напътства и да ни дава отговори на въпроса как да постъпим. Оставени сме на собствените си сили, решителност, разум, морал и съвест. От нас зависи дали утрото ще дойде за нас наистина мъдро, или ще ни запрати в бездните на отчаянието или безразличето.

Преди време слушах една психоложка да обяснява различните степени на възприемане на реалността от хората, научили, че са болни от рак. Започвало се с пълното отричане, после идвал въпросът „Защо точно на мен?”, след това – желанието за борба, а най-накрая – приемането на реалността. Именно това приемане на реалността е събуждането, „мъдрото утро”. Тогава идва и моментът за истинското вземане на решение.
Преди няколко дена чух как една жена казва: „Не, аз не съм жертва на домашно насилие. Мъжът ми не ме бие. Удря ме най-много веднъж на три-четири месеца.” Тя не осъзнаваше, че вече е влязла в омагьосания свят на сънливото отричане на проблема и случващото се веднъж на три-четири месеца ще продължи, а може и да зачести. Тогава тя ще има други оправдания: „Аз съм виновна, провокирала съм го”, „Обича ме много, затова го прави”, „Какво толкова, някои мъже са такива”. Жените жертви на домашно насилие не обичат да се събуждат за реалността. Те съзнателно избират да живеят в своя ежедневен сън, вместо да се събудят и да се изправят пред проблема си, пред своето мъдро „утро”. Подобно е и поведението на онези, които знаят, че в семейството им се случва сексуално насилие над децата. Те предпочитат да затворят очи и да отричат, само и само „да не се раздели семейството”, „да не научат съседите”. А жертвите на тази ситуация също се научават да живеят „насън”.

Страхуваме се да се събудим, страхуваме се от реалността, затова ходим по врачки, а не на лекар, психолог и в полицията, затова си затваряме очите за проблемите си, вместо да ги напишем с яркочервени букви на стената и да ги виждаме всеки път, когато ни се прииска отново да се унесем. Замислял ли си се защо толкова много българи имат проблем с алкохола? Не е заради хубавата традиция на дълбоките домашни изби, пълни с ароматно вино и парлива ракия, а заради традицията да отричаме света, в който живеем, и да се опитваме да го направим по-симпатичен, погледнат през призмата на съня. Алкохолизмът е болестта на интелектуалците. Спящо общество ли сме? Определено да. Събуждането идва с революция и кръв, а ние през дългата си история сме се научили да бъдем сънливи.

Животът като електронна игра
Разбира се, нашата национална сънливост има и по-меки проявления. Едно от тях откриваме в традицията на пестенето. Всеки от нас познава поне един човек, който въпреки че има прилични доходи, харчи много под възможностите си. Едни го правят с оправданието, че пестят, за да оставят нещо за децата си, други – че кътат „бели пари за черни дни”, трети – защото така са научени от собствените си родители. Този начин на живот напомня електронна игра, в която трупаме точки и „животи” за следващите нива. Но за съжаление животът ни не се командва с мишката или клавиатурата, а точки трупаме благодарение на загубата на нещо друго. Животът си тече и изтича, докато отлагаме, докато казваме „после”, „не сега”, „утре”, „не смея”, „какво ще кажат хората”. Време е да се събудим и да започнем да го живеем. Не разбирам онези, които цял живот пестят и не се осмеляват поне веднъж да се отпуснат и да се порадват на нещата, които им предлага светът. Те не пътуват, не си купуват хубави дрехи, не се осмеляват да отидат с приятели на хубав ресторант. Не говоря за онези, които едвам свързват двата края, а за онези, които имат и въпреки това се „стискат”. Закъде пестят парите си? Дори и да ги погребат с тях, нима ще си ги вземат „горе” – на онова място, където отиваме всички? И може би ще си ги харчат в „горния” магазин?
Е, желано или нежелано, очаквано или досадно, носещо надежди или необходимост да се изправим пред най-неприятните си задължения, събуждането е необходимо за всички нас. Иначе рискуваме – в пряк или в преносен смисъл – да изгубим не друго, а уникалния си живот.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 277

Купи списанието в електронен формат