Брой 277

Нещата отвътре

На разсъмване


Светослав Куцаров, снимка

Различно е. Лесно или трудно, все по някое време сънят те оборва. А след него – лесно или трудно, се връщаш в будната част от живота – докъдето си стигнал, преди да заспиш. Продължаваш нататък с илюзията, че днес денят е по-дълъг и имаш достатъчно часове, наистина да се „разсъмне”...

Кое време е?
“Пазачо, кое време е през нощта?“ – „Наближава утро, но още е нощ...” , отговаря пазачът. Художникът Румен Скорчев припомня диалога (от книга на пророк Исайя от Стария завет, гл.21, стих 11) притчово. За заседяването ти в нощта, от която така ти се иска да излезеш, за нетърпението, щом се усещаш неин затворник. За близкото и трудно напредващо утро... Книгата му Рисунки по водата е откровение за немалкото житейски и професионални пропадания в страшното на нощта. И за излизането от него. Затуй вярваш на потребността му да цитира диалога притчово... И пак в книгата припомня библейска истина за силата да се отласнеш от мрачините: „Натрупва се много плът и в нея няма да остане място за духа на твореца – пише в Битие на Стария завет. Изглежда, че в цялата си минала история умното човечество е било обречено безнадеждно да се бори срещу тази злокачествена плът...” Но после се поправя за безнадеждността. Всеки, който се е улавял за сламката на творчеството и обичания труд, т. е. на светлината, е издържал.. „Аз наистина ще издържа!” Не ти ли се иска и ти да го кажеш тихичко, като молитва, наум? Отварям албума му на картината Разсъмване – с онзи петел, който според колегите на художника е емблема на асоциативно-метафоричното пробуждане на цяло поколение български графици. „Моята радост е не от направената вече картина, а от чудото, че... след такъв ден не сънувам глутниците, които ме преследват нощем.” Днес се събуждам с неговите коне, дар с автограф, които са сънували нещо хубаво и си го разказват в едно цветно утро...

От книгата на безпокойствата
Откога е в сила метафората за будност? И се приписва на безпокойството на човека, работещо за уголемяването на светлата му половина. Онова, което носи разсъмване в нечии очи и неусетно придърпва и други погледи към него? Доста много отдавна. Метафора, трайно свързана с вселенската подредба. Там няма изненади – нощ и ден, мрак и светлина. Будността кръжи около тях, като влиза ту в едната, ту в другата орбита. Будни хора е имало и сред бързо заспиващите нощем, и сред безсънстващите. В различни часове на денонощието те прибавят по нещичко ту във възхвала на безсънието, ту в откровения за благодатта на съня.

Запалете лампата
Запалете лампата, изпийте една чаша, започнете да пишете. Часът е три през нощта. Съветът е на Франсоаз Саган, „безсънно създание, което... умее да сложи нощта на масата си”. Книгата на френската журналистка и писателка Мишел Мансо Възхвала на безсънието е за онези, които не спят, и за другите, които спят много, но не знаят, че нощем можеш „да изживееш истинския ден”. Мансо дава примери с известни хора, избрали си за работа часовете след полунощ, но не по-късно от предсутринта, когато се пуква зората, време за отмора след напрежението на тишината. Като Маргьорит Юрсенар. И изрежда в каталога на нощните творци куп славни имена – Пруст, Кафка, Колет, Рембо, Маларме, Жак Превер, Елиас Канети, Толстой, с легендарното будуване на княз Андрей от Война и мир... Всяко от изброените безсъния може да събужда и нощем, и денем?
В определени моменти рецитираме призивите на възрожденците за пробуда на духовната свяст. Не че са окончателно откънтели. Но за слуха на всекидневието са разбираемо затулени в одиозна мъгла. Въздействието им е бивало автентично – само при преломни щурмове, за последно – при първите взривове на демокрацията. Редовите проблясъци прогледвания са много повече, някои от тях – само в личната ти родова история. Или в кратко прелитане на новините. Неизвестни хора се свързват в мрежата, съорганизират се и си помагат. (В постоянния президиум на „ангажираните интелектуалци” това се зове гражданска будност.) Примерно родители, заложили на риска да потърсят лечение за болното си дете в чужбина с цената на непомерни лишения, се връщат тук, за да предадат на други родители с тяхната участ наученото в набързо сформирана „комуналка”. Прелетялото мимолетно пред очите ти не е ли следа от чучулига? Първата след петлите разсънваща те птица...

Благодатта на съня
Кавалджията на планетата Теодосий Спасов беше разказал преди време на свои поклонници една легенда. Тя е за овчар, който свирел толкова хубаво на кавал, че чак дяволът му завидял. И веднъж, докато спял овчарят, дяволът му взел кавала и с едно желязо пробил две дупки. И досега познавачите ги наричат дяволските дупки. Но като се пробудил, свирачът хванал кавала, засвирил още по-хубаво отпреди. И оттогава дяволът, като чуе кавала, бяга надалече. Безплодни нощни пакости на митологични злодеи... Та легендата спести думите на Теодосий за музиката като божествена игра, дето разваля и черните магии.
За благодатта на съня се е осмелил да говори Томас Ман. При този обем романи, писма, есета трудно може да бъде обвинен в леност и в предпазливо живеене. Сънят ”това освежително и носещо забрава питие, винаги на разположение да разкваси пресъхналите ти устни... съм приемал за едно от най-вълнуващите блага от великите реалности на живота”. И споделя за ужаса, който го е люлял преди сто години, който, уви, люлее и нашите деца, когато трябва да поспят по-дълго за последно в събота срещу неделя, защото в понеделник пак ги чака съприкосновение с деня, с училището, със строгия часовник, с мъмренето. С всякакви враждебни посегателства към свободата. И за леглото говори Томас Ман, „тази вълшебна ладия, на която всяка вечер отплаваме в морето на безкрайността”. Леглото като суверенна територия на човека – за пътешествия, сънища, пробуждания, работа, любов и смърт видях сравнително скоро в картините на Анжела Минкова. Леглото, което може да побере и безсънните, и спящите. С всичките им страхове, отчаяния и просветления...

Часът на смесването
Сфумато означава смесване на две реалности – в различни фази на светлината и тъмнината, на деня и нощта. Употребява се като термин за рисувателна техника, при която няма резки граници. Те почти се губят в моментното смесване на вълма от пари. Техника, прилагана от Леонардо да Винчи. И сигурно благодарение и на Джокондата поддържа трайно удивлението ти. Сфумато те свързва с всичко дишащо, докато е живо. Със стъпките към края или с продължението на живота... чрез любовта.
За часа на „смесването” е песента, която размърдва ръждясалите ми гласни струни. Чувам я, дано не греша, от Ив Монтан. Часът е лобен – на зазоряване извеждат смъртниците на разстрел, довършват ранените по бойните полета, жест на приятел, който спестява мъките... Часът на зазоряване е и надежда за близост – тогава дланта ти, болезнено несретната, търси другата до нея, все още неразсънена, може би и затова щастлива. Хубава песен...

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 277

Купи списанието в електронен формат