Брой 277

Родословно

Фотографите Карастоянови


По повод 70-годишнината от връщането на Южна Добруджа в пределите на България в Художествената галерия на града се откри фотографската изложба Добруджа ликува – 1940 година. Шейсетте черно-бели снимки, запечатали това събитие, са подписани от Бончо Карастоянов, потомствен фотограф и един от първите български оператори. Фотографиите са копия от стъклени негативи и са предоставени от неговите потомци – американската фамилия Нели и Робърт Гибсън.

Без династията фотографи Карастоянови нямаше да знаем как са изглеждали Васил Левски и Панайот Хитов, да станем свидетели на живота на царското семейство – Борис III и царица Йоанна, на малкия Симеон и Мария-Луиза, да знаем за елита на Третата българска държава. Защото четирите поколения майстори на обектива са ни завещали ликовете на най-известните личности, чертали съдбата на България, оставили са ни свидетелства от градове и места, които вече не съществуват и чието значение ние тепърва ще оценяваме.

Бончо Карастоянов
От цялата тази династия фотографи, чийто корен тръгва от Самоков, най-много е писано за Богдан (Бончо) Карастоянов. Той е син на фотографа Димитър Карастоянов – един от двамата братя Карастоянови, широко известни сред средите на хайлайфа от началото на ХХ век. Завършва Робърт колеж в Цариград, специализира фотохимия в Берлин и художествена фотография в Париж. Старши оператор е в един от най-реномираните фотографски салони –  Валери. Когато през 1927 година се завръща в родината си, се включва в Българския фотоклуб. Там заедно с няколко свои съмишленици поставя началото на актовата фотография у нас. Техните изложби от края на 30-те и началото на 40-те години се радват на изключителен успех сред публиката.
От началото на 40-те години работи като кинооператор и снима някои от емблематичните филми от зората на нашата кинематография, като Утро над родината (1951), Под игото на режисьора Дако Даковски (1952), в който участва малката Силви Вартан. През 1954 година застава зад камерата на Снаха, Земя (1957) – един от първите български филми, показани на фестивала в Кан. Последният му филм е комедията Бъди щастлива, Ани! с Коста Цонев и Невена Коканова.
Бончо Карастоянов е бил женен за Зорка Начева, сестра на друг известен майстор на портретната фотография – Борис Натов, който имал ателие на бул. Евлоги Георгиев. Днес техните наследници живеят в чужбина.

Началото
Началото на династията фотографи дава Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Днес неговата печатарска преса заема видно място в историческия музей на града. Отначало Анастас върви по утъпканите от баща си пътища – изработва гравюри от дърво и ги продава. Но една чиста случайност го пренасочва към ново поприще – фотографията. През 1862 година той отпътува за сръбската столица Белград, за да закупи материали за семейната печатница. Но посещението му съвпада с избухналия бунт и последвалата бомбардировка на града. Така той остава без багаж и пари. Благодарение на познанството си с Анастас Йованович, фелдмаршал на княз Михаил Обренович, той навлиза в непознатия свят на вълшебната кутия на фотоапарата. Йованович му помага да се утвърди като придворен фотограф на княжеското семейство и през следващите 18 години предприемчивият самоковец остава в Белград на княжеска служба. По това време той се подписва като Анастас Н. Стоянович.
Престоят на Анастас в Белград съвпада с един от най-активните периоди в живота на българските хайдути и революционери, които намират добър прием в сръбската столица. В дома си той отваря ателие и пред неговия обектив застават някои от най-известните личности от българското националноосвободително движение. Фотографът прави три от безспорно установените седем фотографии на Васил Левски. Пред обектива му застават и Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Ильо войвода. Неговите панорамни снимки на сръбската столица от онова време имат висока антикварна стойност.
След Освобождението на България той се завръща в родината и се установява да живее в София. Отначало открива собствено ателие, в което му помагат неговите синове – Иван и Димитър. 16 години след неговата смърт те работят заедно като „Братя Карастоянови”. Те са първите придворни фотографи в България, специализирали се в правенето на портрети. По-късно всеки един от тях открива собствено ателие.

Иван Карастоянов
По-големият син на Анастас – Иван Карастоянов (1853-1922), завършва средното си образование в Белград, специализира във Виена. През 1896 година на ул. Самоковска (сега Граф Игнатиев) открива свое фотоателие. В продължение на 30 години снима видни политици като княз Дондуков-Корсаков, Симеон Радев, граф Н. Игнатиев, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Захари Стоянов, княз Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, както и известни интелектуалци и писатели – П. Р. Славейков, Яворов, Вазов. Общината му възлага да запечата за поколенията портретите на кметовете на София. Своеобразен връх в кариерата му са снимките на актьори от Народния театър, преоблечени като герои от романа Под игото, направени по повод на първото издание на романа от 1894 година. Заедно с брат си Димитър той прави и пощенски картички.

Димитър Карастоянов
По време на Стамболовия режим по политически причини другият син на Анастас – Димитър Карастоянов (1856-1919), изпада в немилост. Заминава за Пловдив, където живее четири години. Княз Фердинанд се опитва да подобри отношенията си с него, като му отправя примамливи предложения за портрети на царското семейство, но неуспешно. В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на величеството”.
В началото на ХХ век той все пак открива собствено ателие в София на бул. Цар Освободител срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Той имал фотоапарат с телеобектив, нещо рядко за времето си. Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света в изданията на Дейли мирър, Илюстрейтид ландън нюз и френския Илюстрасион.
Димитър запечатва изчезващите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София, който отдавна се е превърнал в библиографска рядкост. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III, и единствен той има правото да заснеме с камера сватбата на Борис и царица Йоанна Савойска в Асизи. По линия на Божидар 19-годишната Биляна Брайкова продължава семейната професия.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година

Брой 277

Купи списанието в електронен формат