Брой 280

От редактора

Подвижни граници

Има една игра, която се играе от двама или повече души. Често се включва в групови занимания за укрепване на колективния дух и екипното начало, макар че по мое мнение е доста странна. За целта се ползва голяма плоскост, поставена на линия, а от двете й страни хора, които се опитват да преместят плоскостта така, че да усвоят повече от територията на другия отбор. Използват се всякакви средства, дори и непозволени, а накрая печели най-комбинативният или агресивният отбор/човек. Пренесена в нашето ежедневие, играта придобива все по-големи размери и се мултиплицира по все по-извратен начин. Плоскостта става всеки по-висока, а стремежът да откъснеш още сантиметър от притежанието на другия все по-голям. Спомням си тази игра почти всеки път, докато се разхождам по вече нетолкова приятните за разходка софийски улици.
Достъпът до нормално пространство, по което да се движиш, е ограничен до безумие. Накачените едва ли не един върху друг автомобили те карат да преминаваш плътно долепен до стената на сградата, в противен случай рискуваш да поизбършеш прашните возила с дрехата си. От друга страна, придобиваш завидни умения в криволиченето между акуратно поставените подръчни материали от типа на пластмасови каси, празни тенекии от сирене, столове с три крака, подпрени на бетонно трупче, дънери... и всякакви други изобретения, с които собствениците на гаражи, малки и средни бакалийки и дори заведения за хранене или гордите притежатели на двайсетгодишни ръждясали микробуси маркират пространството, което им се полага. Гледката, която ти предлагат улиците в нашия град, родени от човешката изобретателност и фантазия, на моменти достига небивали върхове. В този ред на мисли, колкото повече глобалното падане на граници и възможността за свободно движение на стоки и хора се увеличава, толкова пространствените граници в нашето съзнание се стесняват. Идеята, че би могъл по различни начини и за кратко време да придобиеш собственост върху тротоара, площадката пред блока, уличното платно, половината от автобусна спирка, е нещо, което всеки втори гражданин смята за свое изконно право и това не подлежи на коментари. За другите остава възможността да склонят поглед и да прескочат с неохота поредното тротоарно препятствие.

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година