Април 2012 • Брой 11

Тема За ХОРАТА

Неизвестност и незнание

ТРИ ОПИТА ЗА РАЗВАЛЯНЕ НА МАГИЯТА ОКОЛО ИДЕНТИЧНОСТТА, ПАРИТЕ И ЗДРАВЕТО

Митовете, в които живеем, са кръвната група на общото ни съществуване. По тях се разпознаваме като близки, като неделими същества. Като семейство, в което не бива да показваме на светло недъгавото дете от страх и неумение да се справим с Нея – Истината.

 

Непробиваемо като (по) учебник

Историкът Александър Мошев обича да търси пролуки в твърдите като скали исторически митове. Скалите, построили самосъзнанието ни от учебника до настолната книга.

„Митовете в историята са особено устойчиви. Голяма част от нещата, които си мислим, че знаем за нашето минало, са по-скоро историографски клишета и дори откровени измислици и лъжи. Те залягат в основата на колективната памет на нацията и влияят на това как хората мислят миналото си. На практика митовете изграждат онова, което считаме за собствена идентичност. Работата по развенчаването им, ако то изобщо има смисъл, е доста трудна и неблагодарна дейност. За жалост някои от клишетата в нашата историография са достигнали ранга на научни истини, дори аксиоми.
Една от тези митологеми са трите компонента във формирането на българската народност – траките, славяните и прабългарите. От детските си години знаем, че траките са местното население, впоследствие почти изчезнали. След това тук се заселили миролюбивите славяни, море от хора, погълнало всичко останало. По-късно се появили прабългарите, като орда или дружина, предвождана от Хан Аспарух. Скоро след това от българите останало само името, нито език, нито култура или пък гени. През вековете България просъществувала като чисто славянска общност.

Интересно е как всеки един отделен компонент от този мит не е валиден. Траките са комплекс от етноси – гети, одриси, беси, трибали и други, те нямат едно единно самосъзнание, де факто терминът траки е само технически.При епохата на великото преселение на народите все още се преподава, че голяма част от местното население е избягало или изтребено. Това е по-скоро валидно само в някаква степен за северната част на днешна България. Но за южната и по-конкретно родопската област е изключено да има геноцид към тракийското население. От съвременните ДНК изследвания на местното население, а и от някои от запазените имена като Пулпудева (тракийското име на Пловдив, пренесено и до днес) се разбира, че този етнос продължава да съществува в историята.

При мита за славяните фактите са силно политизирани. Историята със славянското заселване също е доста деформирана. Дори по археологически път не може да се докаже това масово славянско нахлуване и това колосално славянско море от хора. До голяма степен „славянизирането” се случва още по време на руската имперска доктрина. Москва като верски и етнически център е имала намерения да обедини славянството и да бъде център на тази империя. От Петър Велики нататък и през втората половина на ХІХ век се тиражира митът за великия славянски етнос. И точно след 1945 година тази теза бива наложена категорично. Веднага след 1944 година се провеждат срещи на руските и българските историци с инструкции как правилно да „четат” историята. Още един показателен случай е този с академик Державин, той идва у нас с готова, вече написана история на България и ние трябва да вземем тази история, за да пишем по правилния начин от този момент. Уви, всички знаем факта, че историческата наука върви след победителите.

Терминът „прабългари“ също е роден в кабинетите. В източниците този етнос се нарича само „българи”. В началото на ХХ век и особено след 1944 година се налага категорично с цел да се ограничат днешните българи, които по генотип е трябвало да са славяни. Така се появява и митът за претопяването на тази малка орда. Но тук си задаваме въпроса как тази орда от нискокултурни азиатци по презумпция е съградила Плиска и Велики Преслав. Тези градове в основата си имат внушителни градежи без аналог с други столици през ранното Средновековие, да не говорим, че градежът е по специфичен квадров начин – от големи дялани блокове. Всичко това е доказателство за една развита култура. Ако някой тръгне да опровергава този мит, ще бъде в неизгодната позиция никой да не му вярва.

По повод съвременната ни история френската историчка Ан-Мари Тиес отбелязва, че националната митология и идентичност притежава много по-устойчива стереотипност от всякакъв друг вид идентичност – етническа, полова, религиозна, професионална. И това е един от проблемите на днешния Европейски съюз. Той е основан върху административна структура, но без колективни спомени, идентичност, история на това европейско население. Така че неговата бъдеща стабилност е една голяма въпросителна.”

Финансовите услуги – неизвестност и незнание

Георги Атанасов е завършил българска филология и банки и финанси. След ред специализации в чужбина и солиден опит в Българската народна банка той създава Българския финансов форум. Организацията си поставя за цел да търси правата на потребителите на финансови услуги у нас.

„Понятията неизвестност и незнание при днешната правна рамка в банковата сфера са две различни неща. Неизвестност например има при лихвите по кредитите, защото човек тегли кредит, договаря определена лихва с банката и няма яснота какво ще се случи с тази лихва утре, тъй като на банките е разрешено да променят условията по лихвите едностранно след подписване на договора. Това е уникално решение в българската история, а и в световната такава. Хората, които го формулираха, приеха и защитиха, имат шанс да отворят глава, наречена „Екзотика в икономическата и правната мисъл”. Те със сигурност ще бъдат посочени в университетски учебници за забавление на студентите.

До този обиден за страната ни факт обаче не се стигна изненадващо. Привилегированото положение, в което бяха поставени банки и други финансови институции, не е от вчера, а от повече от петнадесет години. Постепенно нещата ескалираха до днешния абсурд. В този смисъл неизвестност се поддържаше и се поддържа умишлено, като се крие или спестява информация, или като на потребителите се предоставя подвеждаща такава по отношение както на кредитите, така и на други финансови услуги. Имам предвид таксите и комисионите за тези услуги, тяхното формиране и начисляване. В някои случаи се стига до съвместни нарушения на действащи нормативни актове от страна на банка и министерство. Очевидно идеята за формиране на огромен за мащабите на страната ни финансов поток по този начин се ползва със закрилата на държавата.

Колкото до непознаването на материята от широката публика – да, такова съществува. Тази публика не е длъжна да има финансови познания, както не е длъжна да притежава и хирургически умения. А как да добие финансова култура, когато хората, призвани да възпитат такава в обществото, не са на висотата на позициите си? Какви финансови познания да искаме от хора с хуманитарно, инженерно, математическо или друго образование, когато законодателната и изпълнителната власт 15 години все не успяват да приемат закони, които да отговарят на директивите на ЕС за защита на потребителите, постоянно ги променят, Асоциацията на търговските банки периодично хвърля прах в очите с Кодекс за почтено банкиране или със Споразумение за етично кредитиране, а УС на БНБ мисли и действа като щраус?

Изброените комедийни прояви логично доведоха до днешния абсурд. Но за някои пуснати по инерция епигони и това не е достатъчно. За пръв път от години министър посочи публично необходимостта от въвеждане на ред в системата (като мерките, огласени от него, отговарят частично на стандартите в развитите страни и не решават проблемите) и вижте реакцията. Очевидно на някои хора много им харесва да обират клиентите си примитивно, първосигнално. Вероятно само това умеят.“

За лобирането върху „цената” на парите у нас

„В условията на криза в почти всички отрасли финансовата система продължава да отчита печалба. Данъкът от тази печалба се внася в бюджета. Трезорите активно се намесват в политиката, като се ангажират с финансирането на проекти, медийни, обществени, социални и други инициативи под формата на спонсорство или реклама.

Публична тайна са преференциалните условия по кредити за определени кръгове и чиновници, отпускани под стойността, на която банките заемат ресурс. Процентът на лошите кредити регистрира рекордни нива, а загубите от тях и от недостатъчната възвръщаемост по преференциалните кредити се прехвърлят върху изрядните длъжници. Логично цената на кредита за тези длъжници нараства. Те просто поемат тежестта на генерираните загуби. Законопроектът за потребителския кредит по традиция се изготвя тайно, на обсъжданията му се канят банкери, но не и представители на потребителите. Да продължавам ли?“

Ваксиниране срещу страх

За директора на първо детско отделение на Инфекциозната болница в София доц. Атанас Мангъров лекарствата и ваксините не са толкова опасни, колкото страхът, незнанието и вярата във фармацевтични конспирации.

„Задължителното ваксиниране у нас е мит. Важно уточнение за всички е, че т. нар. задължителни ваксини са просто безплатни. За тях е платила държавата, считайки, че ни спасяват от тежки и животозастрашаващи заболявания. Майките на новородените имат право на избор и не си спомням някой да е бил глобен или наказан поради това, че не е ваксинирал детето си. Единственият натиск, който се оказва върху хората, е отказ от прием на неваксинирани деца в детските градини. Масовото ваксиниране от детска възраст в България е наложено през 50-те години на ХХ век и е следствие на световната практика. Прилага се като превенция на тежки заболявания, за които няма лечение или за които лечението не е ефективно.

Най-старата ваксина в света е тази срещу едрата шарка, използвана през ХVІІІ век. До откриването й от болестта са загивали хиляди хора. И заслугата е именно на ваксината, а не стечение на обстоятелствата. Има много нови ваксини в имунологичния календар, които сигурно безпокоят някои хора. Тези нови ваксини са просто усъвършенствани, с по-малко странични действия, каквато е ваксината за коклюш или пък тези за детски паралич и менингит в детската възраст. А страховете на хората се дължат на невежеството и незнанието. Мисля, че масово хората не знаят от какво да се страхуват. В момента от коклюш боледуват най-тежко новородените и децата до шестмесечна възраст. Коклюшът на първо място е масово заболяване, което несъздава траен имунитет и едно дете може да се разболее отново. По повод страховете за съдържанието и реакциите им искам да кажа, че днешните ваксини са високотехнологични.

В зората на имунизацията първата ваксина е тази за бяс на Луи Пастьор, тя е представлявала стрити мозъци на зайци, съответно и страничните й ефекти са били съпоставими с жертвите на болестта. Заболяването бяс е било напълно летално, но факт е, че повече от петдесет процента от ваксинираните са оцелявали, което било огромна крачка напред. В момента във ваксините няма нищо, което може да увреди човека.

Да, правят се опити да се свържат заболявания като аутизъм или интоксикации с живак с конкретни ваксини, направени на бебета. Но това са безпредметни тези. Във ваксините много отдавна няма живак, а тогава, когато е имало, той е бил в минимални дози.”

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година