Брой 42

Хора

БАБА ВЕЛИКА ЛАСКОВА: ВСЯКА НОЩ ОБИКАЛЯМ ИЗ "ОНЯ СВЯТ"...


... а когато се събудя, се радвам на слънцето и на любимите си хора

Нели Мутова, снимки

„Ела да се стоплиш до печката”, посреща ме на прага на своя дом възрастна жена с блестящи, изразителни очи, без да ме пита коя съм и за какво съм дошла. Дали не сбърках къщата, помислих си! В малкото пловдивско село Черноземен търсех 102-годишата Велика Ласкова, която според регистрите е една от най-възрастните българки. По-късно, след тричасов разговор с общителната столетница, се убедих, че човек изглежда така, както се чувства, независимо от броя на годините и страданията, които е преживял.

„Всяка нощ „прехвърлям” и живите, и мъртвите”
След като обиколи градината пред къщата си, за да търси минзухари, които да ми подари, баба Велика седна до мен на малко дървено столче и започна да ми разказва един от последните си цветни сънища: „Разхождах се из „оня свят”, с познати и непознати хора. Те се движеха спокойно, бяха ги разпуснали в кратка почивка. Вратите на всички къщи бяха широко отворени, само на една от тях висеше голям катинар. Спрях се и почуках на вратата. Отвътре се чу строг мъжки глас: „Какво чукаш, не мога да те пусна, а аз оттук не мога да изляза. Потърси свети Иван Рилски, само той може да отключи тази врата.” Огледах се, около мен вече нямаше никой, всички се бяха прибрали някъде. И аз си тръгнах. Понякога искам да си ходя вече при съпруга и двете си деца, които постоянно сънувам, но когато видя дъщеря си Дина и зет си, които живеят при мен, спирам да мисля за оня свят.”
Огнена и емоционална на младини, съхранила оптимизма и жизнеността си през годините, баба Велика не се опитва да тълкува сънищата си или да анализира своето минало. Всяка сутрин се събужда в добро настроение, радва се на цветята, които сама засажда, гледа новините и сапунените сериали по телевизията и чака да дойде събота, когато голямата й къща се изпълва с внуци и правнуци, които са отраснали пред очите й. Наскоро с малката Анджела празнували заедно рождените си дни (разликата между двете е точно един век). Баба и праправнуче с една торта, на една трапеза, обградени с много обич и топлина.

90% от българските столетници са родопчани
Преди година смолянският геронтолог Аргир Хаджихристев, който повече от 30 години изследва феномена дълголетие в района на Пловдив и Родопите, посетил баба Велика. Според неговата статистика голям процент от столетниците са потомци на дълголетници, прекарали са целия си живот във високите части на планините, където токсините и микробите са значително по-малко, в райони с благоприятен климат, с много слънчеви дни, с повишено озониране на въздуха, далеч от напрегнатото ежедневие на големия град, от стотиците автомобили и съвременните технологии, от консервираната и генно обработена храна. Баба Велика е едно от изключенията в тази статистика. В общия профил на столетниците (90% от които са родопчани) се вписва единствено по отношение на генетичната наследственост (нейната баба доживяла 104 години, а по-малкият й брат сега е на 94 и никога не е боледувал). Смолянската школа в геронтологията е една от най-уважаваните благодарение дългогодишните усилия на д-р Хаджихристев. След публикуването на неговата монография върху дълголетието телевизионни екипи от Турция, Япония, Индия, Южна Корея и САЩ ежегодно заснемат документални филми за живота на феноменалните български дълголетници.

Още за живота на баба Велика и тайната на дълголетието й - в брой 42 на списание Стандарт За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година