Брой 47

Хора

ЕФРОСИНА БЛИЗНАКОВА. НАЙ-ТРУДНО ПРЕОДОЛЯХ СТРАХА СИ ОТ ХОРАТА


Емил Бонев, снимки

Тя е на 61 години, но не се притеснява да го каже. Няма и защо – дали заради наследствеността, дали заради младежкия й дух определено изглежда по-млада. От една година насам редовно скача с бънджи от мостове и в пещери - видяла, поискала, направила го. Дали се срахува да го прави? Не. Затова още по време на разговора ни в мен започва да се прокрадва лека завист към нея и хората като нея - преодолели инстинкта си за самосъхранение, непрекъснато търсещи и опитващи вкуса на приключението и опасността.

Какво те изкуши да скочиш с бънджи?
За първи път видях скокове по телевизията и още тогава много ми се прииска да опитам. Но моментално отхвърлих тази идея като нещо неподходящо за мен. Страхувах се, че ако го направя, около мен ще има само някакви нафукани младоци, които ще ме гледат с бялото на очите си. Споделих обаче желанието си с дъщерята на една приятелка и тя се зае да ми организира скок. Дори ме закараха до мястото – шестима млади хора с три коли – никой от тях не скочи, но много ми се радваха. Тогава изпитах невероятно силна емоция, трябваше да я освободя и май се държах непристойно. Махах с ръце, крещях: „Аз летя!”

Много страшно ли беше?
Две-три нощи преди първия скок сънят ми беше смутен. Но не от страх, а от вълнение. Само за миг проблясна мисълта, че непосредствено преди политането ми надолу ще ме е страх и затова реших, че не трябва да се бавя. А веднага след скока първата ми мисъл беше ужас. Ужас не от това, което съм направила, а от това, че не съм изпитала страх. Казах си: „Аз съм изгубила усещане за нещата!” Това ме ужаси. Реших, че съм закоравяла в емоциите си. Но после стигнах до обяснението, че много силно съм искала този скок, затова не съм се уплашила. А и мостът беше висок само трийсет метра.
Първоначално трябваше да скачаме от един 60-метров, но заради лошото време отидохме на този. Като го видях – стори ми се красив, но някак старомоден, кукленски и бях малко разочарована. Освен това, заради малката височина, скокът ми много бързо спря. Изведнъж усетих дръпването на въжето и заедно с това, едно разочарование. Но после на Витиня, където височината за скока е 120 метра, вече бях опитна, усетих полета и му се насладих.

На Витиня нищо ли не те разколеба?
Не. Преди мен скочи едно атлетично младо момче. Забелязах, че много дълго лети надолу. И после, като го изтеглиха, каза: „Леле, тука много дълго се лети”. Тогава и аз наистина усетих емоцията на дългото летене. Много съм благодарна на момчетата от Вертикален свят, че ме приеха.

Още за смелостта, авантюризма и жаждата за приключения - в брой 47 на списание Стандарт За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година