Брой 47

За ХОРАТА 100

ПОСЛАНИЯТА НА СТРАХА


Нещо те тревожи? Не е случайно. Притеснен си? Има защо. Страхуваш се? Мозъкът ти изпраща сигнали. Ужасен си? Бягай!

Реалният страх е слуга на интуицията. Той е сигнал за оцеляване, който звънва пред лицето на опасността. Животните му се доверяват, защото той ги спасява. А човекът се е превърнал в свръхтревожно животно, което непрекъснато си измисля причини за безпокойство дори когато няма такива. Ние не се вслушваме в реалните си страхове, а се отдаваме на въображаемите и онези, които са задействани от мислите ни за оцеляване в ежедневието - ще имаме ли работа и заплата, ще станат ли децата ни наркомани, ще загубим ли любовта на любимия човек, той изневерява ли ни, шефът ще ни тормози ли днес... и, разбира се, страха от смъртта. Над нас безпричинният страх има такава власт, каквато няма над никое друго създание в света.

Фобиите
Фобията се поражда от някакъв скрит вътре в нас конфликт, заложен най-вероятно още в далечното ни детство. Тя пониква като растение, израства, разцъфтява и дава плодове, без ние да разбираме защо и какво се случва. Именно тук е ролята на психоаналитиците – те трябва да разберат какво е семенцето, от което е поникнала фобията ни и да го изтръгнат от съзнанието ни.
Обикновено обектите, към които хората развиват фобии, са паяци, змии, кучета, плъхове, молци и други подобни. Но фобии се развиват и към ситуации - високи места (акрофобия), затворени пространства (клаустрофобия), пътуване със самолет (аерофобия), струпване на много хора на едно място (социална фобия). Агорафобията (страх от открити пространства) се среща по-често при жени на възраст между 18 и 35 години. Нейните симптоми се появяват само при характерни ситуации - отдалеченост от дома, претъпкани места (обществен транспорт, киносалони, магазини). Тук страхът идва от невъзможността бързо да напуснеш мястото, ако ти се наложи. При такава фобия жената обикновено се успокоява, ако някой я придружава, дори този някой да е нейното малко дете. Някои от страдащите обаче се нуждаят от присъствието на възрастен, за да могат да посрещнат заплашващата ги ситуация. А други не могат да се преборят и стават домоседи – дори не напускат дома си.

Паниката
При пристъпи на паника хората изживяват моменти на силна, неконтролируема тревожност. Това е внезапно проявил се страх, усещане за заплаха за живота и проблеми с реакцията на тялото - сърцебиене, дори сърдечна болка, задушаване, силни болки в стомаха. Когато връхлитат, тревожните състояния са свързани и с други неприятни физически усещания - студени лепкави длани, изпотявания, стомашно разстройство и гадене, често уриниране, топли и студени вълни, мускулни болки, буца в гърлото, лесна уморяемост, треперене, раздразнителност, лоша концентрация.
На всеки може да се случи да изпадне в пристъп на паника. И това може да продължи от няколко минути до няколко часа. Често в подобни ситуации човек търси спешна медицинска помощ и се сърди, че не намира разбиране в отсрещната страна. Но тези случаи са до болка познати на екипите от Бърза помощ и те обикновено съветват пациентите си да потърсят психиатър или невролог.

Стресът
Днес в развитите държави много заболявания са свързани със страха за сигурността и оцеляването в условията на силна конкуренция. В тези страни расте броят на хората, болни от диабет, рак, проблеми със сърдечносъдовата система, предизвикани от ежедневния стрес, който нанася непоправими поражения върху органите на кръвообращението. При стрес автономната ни нервна система, върху която нямаме съзнателен контрол, така засилва дейността си, че обемът на кръвта намалява и кръвното налягане спада. Хора, изживели посттравматичен стрес, свързан със силен страх - бомбардировки, бойни акции или дори тежки хирургически операции, умират, след като всичко благополучно е приключило. Убил ги е страхът.

За границите на страха, за неговите проявления, както и за това, може ли той да бъде... полезен, прочети в брой 47 на списание Стандарт за ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година