Брой 61

Тема За ХОРАТА

НЕЩАТА, КОИТО Е ПРАВИЛА ТВОЯТА БАБА


Емил Бонев, снимка

Българските народни традиции

Случвало ли ти се е да се запиташ къде са корените на българските обичаи и обреди и какъв е смисълът им? Нещата, които е правила твоята баба или прабаба, или онези неща, за които само си чувал. Уви, научните изследвания показват, че е почти невъзможно да се открият истинските им произход и корени. Това, което днес наричаме “българска народна култура”, се е изграждало векове, дори хилядолетия наред под влияние на различни други народи, религии и култури. Като резултат се е получил странен микс от представите и практиките на старото местно население – траките, на древните елини и римляни, на по-късните нашественици – земеделците славяни, на номадите скотовъдци – прабългари и османци. Върху балканските традиции силно отражение са дали и две от основните световни религии – християнството и ислямът, както и различни еретични учения като богомилството.

Все още сме повече езичници, отколкото християни
Широко разпространен е възгледът, че след приемането на християнството българите се отказват безвъзвратно от прастарите си традиции. Оказва се обаче, че църквата е принудена да отстъпи от каноните и просто да придаде нов облик на старите езически обреди, забави и суеверия. По тази причина и днес, макар в голямата си част да се определяме като християни, ние възприемаме религията само формално и външно – като набожност и обредност, а религиозните догми остават неразбираеми и изключени от мирогледа ни. Хората продължават да живеят и тълкуват света през призмата на добре познати езически възгледи. Това довежда до един парадокс – в празнични дни българите извършват много езически обреди с наивното убеждение, че те са християнски, а в същото време придават съвсем неканонично значение на истинските ритуали и тайнства от църковната практика. Това противопоставяне между езичество и християнство е видимо дори в календара, който би трябвало да е изграден въз основа на каноничните събития. Колкото и да е странно обаче, той е разделен на две части според стопанския и трудов ритъм – от изгрева до залеза на съзвездието Плеяди. Това е времето от Гергьовден (6 май) до Димитровден (26 октомври), което маркира живота на едно смесено земеделско-скотовъдско население.
Причината за запазването на прастари култове, макар и често облечени като християнски, е чисто прагматична. Те не само отразяват обожествяването на природните сили, но са и начин за оказване на влияние върху тях. Традиционните обичаи и обреди създават усещането на хората за контрол върху неподвластната природа. Затова и онези обичаи и обреди, които се свързват с отстраняване на реални или въображаеми злини, с прогонване на вълци, мишки, змии и разни други гадини, се правят в най-подходящия годишен момент. Обичаите за гонене на змии например започват още в началото на пролетта, около Благовещение (25 март), и продължават до края на юни. Интересно е, че християнството възприема тези стари остатъци от тотемни култове и ги включва в своята религиозна система. По този начин св. Андрей се превръща в господар на мечките, св. Марина – на змиите и къртиците, св. Филип и св. Петка – на вълците, св. Влас и св. Модест – на домашните животни. Дори в иконографията често пъти св. Христофор е изобразен с глава на кон, а св. Никола – с глава на мечка. Eзическата основа прозира дори в една от основните християнски догми – почитта към св. Богородица. Култът към нея наследява преклонението към великата богиня-майка, символ на плодородието и възраждането. На нея траките са дали името Бендида, а елините - Хера, Артемида или Атина.

Още за култовете, традициите и мястото им в живота на съвременния човек - чети в брой 61 на списание Стандарт За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година