Брой 61

Хора

ТАЙНИТЕ НА ДОНСКИТЕ КАЗАЦИ


Голяма част от варненците, прехвърлили 50-те години, си спомнят как родителите им ходели да купуват риба от едно специално място недалеч от града – Казашко. Навремето тук рибата била в изобилие и търговията вървяла, защото риболовът бил основният поминък на жителите на селото – руски казаци старообрядци, наричани още липованци. Те живеят в Казашко и днес, но общността им, изградена върху строго спазваните от тях канони и правила, вече не е затворена, както преди – на подстриганите жени и голобрадите мъже не се гледа като на грешници, на пушачите и разведените също.

„Никога преди не съм мислила, че ще се занимавам с традициите на руснаците и че ще стана кмет. Днес не мога да си представя да върша друго или да не живея тук. Дори и един ден да не съм вече кмет, ще продължа да се занимавам с руските обичаи. По душа станах казакиня”, казва младата кметица на селото Гергана Иванова. Освен кмет тя е и ръководител на фолклорния състав Калинушка, който заедно с групата за руски фолклор Рябинушка на Таня Липолитова пази старите традиции на донските казаци.

Казашко
е основано през 1905 от потомствени казаци, които пожелали да запазят старохристиянските си възгледи. На път от Турция, където първо се установили част от тях, към Румъния, където и до днес живеят 150 000 казаци, те спрели на брега на Варненското езеро и останали тук. Наричат ги липованци, защото иконите им били нарисувани върху липови дъски. Според друга версия там, откъдето тръгнали, имало река Липовка. Стари икони и свещени книги, които някога казаците знаели наизуст, се пазят днес в църквата Покров на Света Богородица.
„В нашата църква имаше много опити за кражби. В края на май ни взеха едната камбана, средната. Тези камбани са с история. Хората са ги пренесли на гръб от Русия, когато са бягали. Това са носили – камбани, икони и свещени книги, а не покъщнина. Този, който тръгна да краде, как не се замисли за това? За времето, в което камбаната я нямаше, църквата млъкна. Откъде ще я вземеш – то не е, като да отидеш в магазина и да кажеш: „Дай да купя една камбана”. Но мисля, че няма човек, който да е посегнал на божи храм и да не е получил възмездие”, разказва развълнувано Гергана Иванова.

За живота на казаците, за техните обичаи и традиции чети в брой 61 на списание Стандарт За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година