Брой 61

Временно

ЗАНАЯТЪТ НА ДЖЕБЧИИТЕ


Кадър от филма Оливър Туист на режисьора Роман Полански

Обучението е тежко, нужен е и много мерак

Вървя по “Графа”, в пиковия 5 следобед, провирам се с чадъра между други чадъри, заобикалям паркирали по тротоарите коли и налягали бездомни кучета, когато изведнъж... почти интуитивно усещам как дамската ми чанта се отваря. Една ръка търси нещо в нея. Сграбчвам ръката, тя изпуска портфейла, отскубва се и дребно момиче, почти дете, с най-бързия спринт за центъра на София се изгубва в градинката на църквата Св. Седмочисленици. Седмица по-късно виждам същото дете сред седем изрусени мургавелки, които оглеждат тълпата на трамвайната спирка срещу хотел Шератън. Само малката джебчийка е ново попълнение в групата. Останалите са познати лица, които в последните 2-3 години обират, или казано на техен жаргон - “опиперкват” пътниците на градския транспорт по линията на трамваите 2, 14 и 18.

Няма как полицаите да не ги знаят. Защо обаче им позволяват да си въртят бизнеса, е една от многото загадки на демокрацията. Мистерия е и защо потърпевшите си траят, защо не ги изблъскват от градския транспорт, а само тихичко се предупреждават, като ги видят в акция: “Пазете чантите! Крадлите са тук!”
Веднъж присъствах на нещо окуражително. Възрастен мъж догони мургавелка, задигнала портфейла на стара жена. Сграбчи я за изрусената коса и я свали от трамвая. И понеже бързаше за някъде, друг доброволец пое щафетата, хвана крадлата за опашката. Събраха се хора, духът на Априлското въстание зарази всички. Блеснаха очите, словото се извиси смело и свободно: “Къде са полицаите?”, “Нали билетчето за градския транспорт е застраховка, защо не ни пазят тогава от тези, които ни обират?” След двайсетина минути и десетина позвънявания в няколко районни полицейски управления най-после се появи и служител на МВР. Носеше се като народна песен, бавно и отнесено. С очевидно нежелание да се включи в интригата. Дойде, огледа, размисли се... “Абе, що не пуснете женицата?” Да, точно това каза накрая!
В умилителното “женицата” се съдържаше целият му гняв към мнозинството, което му отвори работа. “Женицата” това и чакаше. Дойдоха й сили и се отскубна от хватката на доброволеца. Изчезна за миг, изпари се. За огромно облекчение на полицая.

Как се обучават джебчиите и на кое място по сръчност са родните крадли по световните стандарти ще научиш от списание Стандарт За ХОРАТА, брой 61

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година