Брой 99

Уикенд посоки

ТАЙНАТА ГРАДИНА


Вихра Василева, снимка

Казанлъшки девически манастир Въведение Богородично

Да ми прости Франсис Бърнет за това, че заех заглавието на книгата й. Но връзката между образа на Богородица и думите „храм” и „градина” е толкова ярка в християнската символика, че ми натрапи тази асоциация. Да не говорим, че самата Дева е наричана „живоносна градина”, в текстовете на средновековните писатели често земната градина е образът на изгубения рай и дори в исляма дворът на манастирите, скрит зад високата ограда, изобразява рая. И да не говорим, че разхождайки се по алеите, разглеждайки старателно подрязаните чимшири, голите клони на дърветата и сред тях – почти незабележимите жълти и розови пъпчици на храстите, виждах една градина, изпълнена с тайни, която само чака да се разкрие пред онзи, който има очи за нея.

В миналото
Обителта Въведение Богородично не може да се похвали с древност. Историята й започва в сравнително близката до нас 1828 година, когато една нощ на Сузана Генчева – монахиня в Калоферския манастир, се явява Богородица. Сузана е родом от Казанлък и Девата й заръчва да основе в родния си град девически манастир. Сузана убеждава осем послушнички да тръгнат с нея и така започват перипетиите им.
В началото нямат къде да отседнат и ги приютява един казанлъчанин - Иванчо Клатната. Няма с какво да се издържат и започват да изработват и продават различни ръкоделия. Заедно с това се налага да събират и пари за изграждането на бъдещия манастир – затова тръгват да пътуват с цел събиране на дарения, търсят контакти със заможни българи. Така идват първите 1000 гроша, а останалите нужни средства са осигурени със съдействието на руското консулство.
И нещата лека-полека се задвижват. Строителният план на манастира е изготвен от руски архитект по поръчка на самия петербургски митрополит Исидор, градежа приключват за девет години дебърските майстори Козма, Даниил, Захари и Йосиф, като използват местен камък; иконостасът, голяма част от украсата и църковната утвар пристигат в дар от Русия, а стенописването извършват поп Павел от Шипка, Георги Данчев от Чирпан и Петко Илиев от Казанлък.
Така с всеобщи усилия манастирът е завършен, при това с уникална за България архитектура – храмът е кръстокуполен, без нито една колона в него.
Като се замисля, цялата епопея по раждането му е вълнуващ пример за силата на вярата, на отдадеността на една идея, на мисълта, че правиш нещо полезно за цялата общност. Четох някъде, че по време на строителството местните власти назначават един турчин, който да пази манастира от посегателства на едноверците си! Представям си и младите монахини, тръгнали да събират дарения - сами по пътищата, по които е имало доста повече разбойници, отколкото по днешните, с грошовете, укрити някъде в дрехите им, може би. На мен ми изглежда страшно, не знам те какво са си мислели.

Още по темата - в брой 99 на списание За ХОРАТА

Коментари


Comments powered by Disqus

Очаквай следващия брой на списание За ХОРАТА на пазара на 21 юли 2012 година